Откъде идва?

Тютюнът е сред първите неща, които привличат вниманието на Христофор Колумб при пристигането му в Новия свят. През 1560 г. френският посланик в Португалия Жан Нико де Вилман (Jean Nicot de Villemain), изпратил тютюн и семена в Париж от Бразилия, твърдейки, че растението може да се използва в медицината. От името на посланика произлиза и латинското наименование на растението – Nicotiana tabacum.

Нико изпратил емфие (смлян на ситно тютюн, който се приема чрез смъркане) на Катерина Медичи, кралицата на Франция по това време, като ѝ казал, че с него може да излекува мигрената си. Нико, който страдал от хронично главоболие, твърдял, че смъркането на емфие значително е облекчило болките му. При кралицата „лечението“ с емфие също дало ефект. Впечатлена от растението и ефектите му, тя предложила да се нарече Herba Regina (билката на кралицата).

През 1828 г. Вилхелм Хайнрих Поселт (Wilhelm Heinrich Posselt), лекар, и Карл Лудвиг Райнман (Karl Ludwig Reinmann), химик, първи изолирали никотина от растението тютюн, като според тях той бил отрова.

През 1843 г. Луис Мелсенс (Louise Melsens), белгийски химик и физик, установява емпиричната му химична формула, а през 1893 г. Адолф Пинер  (Adolf Pinner) и Рихарт Волфенщайн (Richard Wolffenstein) описват и структурата му.

През 1904 г. никотинът за първи път бил синтезиран изкуствено от A. Pictet and P. Crepieux.

Днес тютюнът (Nicotiana tabacum) се култивира и отглежда с успех в много страни, между които е и нашата. В него се съдържа обикновено не повече от 1% никотин. Негова разновидност е махорката (Nicotiana rustica), която се отглежда предимно в Латинска Америка, Русия и Индия. Tя съдържа до 6% никотин и служи като суровина за производството му.

Чистият алкалоид никотин не се използва в медицината и единственото му приложение е като наркотик и инсектицид.