Какви са ефектите от употребата?

Физиологичните и психологическите ефекти от употребата на тютюна се дължат именно на никотина.

Основните ефекти са:

•    учестяване на сърдечната дейност;
•    повишаване на кръвното налягане;
•    отделяне на адреналин в организма;
•    прилив на енергия, бодрост и подобряване на настроението.

Известно време след изпушването на последната цигара, нивата на допамин и адреналин спадат, оставяйки пушача леко раздразнен и нуждаещ се от нова доза никотин.

След прима на никотин обикновено се усеща т. нар. „кик“, който се дължи на стимулиращото му въздействие върху надбъбречните жлези и в резултат на това на освобождаването на епинефрин (адреналин). Този прилив на адреналин стимулира организма, което води до внезапно освобождаване на глюкоза, както и повишаване на кръвното налягане, сърдечната честота и дишането.

Никотинът също така потиска производството на инсулин от панкреаса, причинявайки на пушачите лека хипергликемия. В допълнение, никотинът косвено води до освобождаване на допамин в части от мозъка, които контролират удоволствието и мотивацията.

Тази реакция се наблюдава и при употребяващи наркотици (като кокаин и хероин) и се смята, че е в основата на усещанията, които пушачите активно търсят. В същото време, никотинът може да има и седативен ефект, в зависимост от нивото на нервна възбуда на пушача, както и приетото количество.

Продължителната употреба на никотин води до развитието на толеранс. Никотинът се метаболизира сравнително бързо и изчезва от организма в рамките на няколко часа. По тази причина част от толеранса се губи през нощта и пушачите често съобщават, че първите цигари за деня са най-силните или „най-добрите“. Толерансът прогресира с развитието на деня, а в края му цигарите имат по-малко влияние.

Когато никотинът попадне в белите дробове, чрез потока на кръвта той се пренася до мозъка за около 10 секунди. В следствие от въздействието му върху клетките на мозъка се отделят вещества – невротрансмитери, които влияят върху човешкото поведение. Никотинът оказва влияние и върху периферната нервна система като повишава кръвното налягане и ускорява пулса. При поемане на по-високи дози никотинът може да има и потискащо действие, характеризиращо се с отслабване на вниманието и понижаване на концентрацията. Свиването на кръвоносните съдове външно се изразява в бледност, а влошеното кръвоснабдяване на кожата причинява по-бързото ѝ стареене. Никотинът влияе и на скелетните мускули като причинява слаб, но забележим тремор.

Ефектът на никотина върху висшата нервна дейност не е едностранен. От една страна почти всички изследвания показват, че той действа възбуждащо, но от друга е известно, че пушачите възприемат цигарата като средство, което им помага да потиснат нервността и стреса. Това противоречие е наречено парадокс на Несбит.

При пушачите, лишени от никотин, силно се занижават интелектуалната и физическата работоспособност. При повечето хора тези оплаквания изчезват напълно няколко месеца след спиране на употребата, макар че желанието за цигара остава понякога за доста по-дълго време.