Проблемната игра на хазарт е повод за безпокойство по отношение на общественото здраве
Археологически находки от Китай, Египет и Персия ни показват, че хазартните игри са били начин за забавление през последните пет хилядолетия. Повечето ни читатели вероятно са играли хазарт в един или друг момент, а 63% от хората във Великобритания над 16-годишна възраст са го правили през последната година. Но липсва достатъчно разбиране относно финансовата, социалната и здравната цена, свързани с хазарта. Докладът на Националния център за социологически проучвания (NatCen) „Поведение, свързано с играта на хазарт във Великобритания през 2015 г.“, поръчан от британската Комисия по хазарта, ни предоставя възможност да разберем малко повече за това кой, къде и как играе в Англия, Шотландия и Уелс.
Играта на хазарт и здравните и социални последствия от нея засягат всички държави. Систематичен преглед от 2016 г. открива, че процентът на хората, които имат проблем с хазарта (използва се разбирането, заложено в скрининг теста South Oaks Gambling Screen), е между 0,1% и 5,8% в световен мащаб. Важно е да се отбележи, че не съществуват данни за някои държави, където хазартните игри са забранени, например Китай. Особено висок процент от проблемно играещи има в страни като Естония, Хонг Конг, ЮАР и САЩ, които на пръв поглед нямат много общо помежду си.
Във Великобритания мъжете играят повече от жените, като най-висок е процентът в Шотландия – 68%. Националната лотария е най-честата игра, в която се залага, като почти половината от хората (46%) участват в нея. Резултатите са от здравни проучвания, проведени в Шотландия и Англия сред 15 563 души, и от отделно проучване в Уелс. Оценките са основани на Въпросника за проблемна игра на хазарт (Problem Gambling Severity Index, PGSI) – инструмент за скрининг, валидиран в Канада, както и на критериите на Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства на Американската психиатрична асоциация (DSM-IV). Играещите, които са в риск, са тези, при които се наблюдават проблемни тенденции, но които не отговарят на критериите за поставяне на диагноза „проблемна игра на хазарт“ (дефинирана като „игра на хазарт, която компрометира, нарушава или уврежда семейни, лични или развлекателни занимания“).
Според този доклад 2,8% всички пълнолетни британци са в нисък риск от развитие на проблем с хазарта, а 1,1% са в умерен риск, съгласно PGSI. Ако се вземат под внимание критериите на PSGI и DSM-IV, 1,5% от мъжете и 0,2% от жените имат проблем с хазарта – или между 180 000 и 560 000 души. Проблемно играещите и тези в риск да станат такива са най-често мъже между 16 и 54 години, които не са икономически активни (учащи, грижещи се за семейство вкъщи, дълго боледуващи, пенсионери). Освен това тези хора играят различни видове игри в сравнение с хората, които не са в риск – по-специално залози върху движението на цените на борсови акции, покер, онлайн залагания и машини в букмейкърски пунктове, включително терминали за залагания с фиксирани коефициенти (слот машини). Слот машините са източник на особено сериозни притеснения, тъй като те позволяват да се правят залози до 100 паунда на всеки 20 секунди, а в 70-80% от случаите загубата е гарантирана. През последната година различни хора са загубили 1000 или повече паунда в 233 071 отделни случая. Слот машините са един от основните източници на печалби за букмейкърите, като са им донесли 1,8 милиарда паунда от всички 13,8 милиарда паунда, загубени от играчите през 2015-16 г. във Великобритания. По-малко гласност се дава на растежа при онлайн залаганията, които носят по-голяма опасност за здравето, отколкото другите форми на хазарт, особено за хората под 16 г.
Факторите, които допринасят за проблемната игра на хазарт, и решенията на проблемите на хората в риск са многопластови и вероятно изискват цялостен подход, който надхвърля всеки един вид залог. За съжаление, има твърде малко сигурни доказателства, които да ръководят здравната политика или управлението на случаите на пациентите. Фондът за отговорен хазарт и други структури работят за запълването на празнината, но са необходими повече изследвания. Проблемната игра на хазарт се появява като диагноза едва в DSM-III, в DSM-IV се дефинира като разстройство, свързано с проблеми в контрола на импулсите. През 2015 г. излиза новата ревизия на DSM – петата, в която проблемната игра на хазарт вече е категоризирана като зависимост, която не е свързана с употребата на вещества. Състоянието е хетерогенно, много често съпътства друго психично разстройство (особено афективни разстройства, тревожни разстройства и такива, свързани с употреба на вещества – това съчетаване на разстройства се нарича „коморбидност“ или „двойна диагноза“) и често е епизодично. Може да се повлияе от когнитивно-поведенческа терапия. Съществуват и генетични тенденции, но малко се знае за невробиологичните процеси, стоящи в основата му, или за произтичащите от него вреди. Едно изследване на самоубийствата в Хонг Конг установява, че 20% от смъртните случаи са на хора, които са играли хазарт, като половината от тях са имали дългове.
Непълното разбиране не е извинение за бездействие по отношение на проблемната игра на хазарт. Както и при другите зависимости, отговорните правителства трябва да балансират данъчните приходи със задължението си да се грижат за уязвимите членове на обществото. Това все още предстои да се случи във Великобритания. Едно парламентарно проучване на печалбите от слот машини (обложени с данък в размер на 25%) е направено през 2016 г., но все още не е публикувано. Чрез идентифициране на младите мъже в риск и техните хазартни навици, докладът „Поведение, свързано с играта на хазарт във Великобритания през 2015 г.“ дава възможност за започване на широкомащабни, предпазни стратегии и такива за общественото здраве с цел намаляване на вредите. Тези вреди не се ограничават до индивидуални или семейни трагедии, а засягат както общностите, така и цялото общество с директни последствия за психичното здраве, престъпността и самата градска среда, в която има цели улици с букмейкърски пунктове.
