BG
EN
Facebook Google Plus Twitter YouTube - Email

Хазартна зависимост

Накратко

Хазартът е широко разпространено развлечение и се среща под множество форми—казина, онлайн залагания и лотарийни игри. За съжаление, тези дейности могат да имат сериозни последици, включително развитие на зависимост.

Хазартната зависимост се разглежда като психично разстройство, за което са характерни чести епизоди на залагане, които доминират толкова много в живота на човек, че могат да навредят на другите области на функциониране – образование, професионално развитие, създаване и поддържане на взаимоотношения с други хора. Зависимите често лъжат близките си относно хазартната си игра, взимат заеми и често вярват, че могат да контролират изхода от играта. Те изпитват големи трудности да контролират поведението си що се отнася до залаганията и се нуждаят от професионална помощ.

Същност на заболяването

Има спорове точно към коя група психични разстройства спада хазартната зависимост – дали прилича повече на компулсивните разстройства или на зависимостта към психоактивни вещества (алкохол и наркотици). Това се вижда в различните класификатори на психичните разстройства.

В класификатора, който се използва в Европа (Международна класификация на болестите, десета ревизия), разстройството се причислява към разстройствата на навиците и влеченията и се нарича „патологично влечение към хазарт“. Характеризира се с чести, повтарящи се епизоди на хазартна игра. Уточнено е, че тази дейност доминира в живота на човека толкова много, че е в ущърб на социалните, професионалните, материалните и семейните ценности и ангажименти.

В американския класификатор DSM-V (Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства, пета ревизия) нещата стоят по различен начин. В него разстройството, за което говорим, е включено към тези, свързани с психоактивни вещества и зависимост. Последната ревизия на този класификатор е от 2013 година и взима предвид скорошни изследвания относно това заболяване.

В тази статия ще използваме термина „хазартна зависимост“ поради приликите с другите зависимости и техните симптоми. Друг аргумент в полза на това са скорошни изследвания с невро-изобразителни техники, които показват някои сходства в мозъчната активност на зависимите от хазарт и тези със зависимост към вещества. Сред тях са недобро представяне при решаване на определени задачи, дисфункции на сходни области в мозъка и невротрансмитерни системи (допамин и серотонин).

roulette-1253621_640

Симптоми

В DSM-V, който вече споменахме, са посочени критерии, поне 4 от които трябва да са налице за период от една година, за да се постави диагнозата хазартна зависимост:

1. Нужда от залагане на нарастващи суми пари, за да се постигне желаното вълнение.
2. Безпокойство или раздразнителност при опити да се намали или спре залагането.
3. Правени са няколко неуспешни опита за намаляване или спиране на залагането.
4. Човекът често е прекалено силно ангажиран с хазарта (има постоянни мисли, в които изживява отново минали залагания, планиране на следващи, намиране на пари за залагания).
5. Често залага, когато е в дистрес (чувство на безпомощност, вина, тревога, депресивност).
6. След като загуби, често се връща на следващия ден, за да си „върне“ („преследване“ на загубите).
7. Лъже, за да прикрие степента на ангажираност със залагания.
8. Застрашил е или е изгубил значима връзка, работа, образователна или професионална възможност заради залагания.
9. Разчита на други да осигурят пари за облекчаване на отчайващи финансови ситуации, които са причинени от залаганията.

Уточнява се и тежестта на заболяването според броя покрити критерии. При леката форма присъстват 4-5 от тях, като най-често сред тях са прекалено силната ангажираност с хазарта и „преследването“ на загуби. При умерената форма човек покрива 6-7, а при тежката 8 или всичките 9. Застрашаването на връзки или професионални възможности заради хазарта и разчитането на други да осигурят пари за залагания са най-рядко покриваните критерии и се срещат при тези с по-тежки форми на хазартна зависимост. Тези, които търсят лечение, най-често са с умерена или тежка форма.

Има и някои допълнителни характеристики, които подкрепят поставянето на тази диагноза. Характерни са изкривявания на мисленето като отричане, суеверия, чувство за сила и контрол над изхода на играта (който всъщност зависи от случайността), прекалено голяма увереност. Някои хора с хазартна зависимост са импулсивни, съревноваващи се, енергични, изпитват безпокойство и лесно се отегчават. Те може да са прекалено загрижени за одобрението на другите и да са щедри до степен на екстравагантност, когато печелят. Други може да са депресирани и самотни и може да залагат, когато се чувстват безпомощни, виновни или потиснати. Около половината от хората, които се лекуват от хазартна зависимост, имат мисли за самоубийство, а около 17% са правили опит за самоубийство.

Развитие и курс на заболяването

Началото на заболяването може да е през юношеството или ранната зряла възраст, но и в средна или дори по-късна възраст. Обикновено хазартната зависимост се развива в продължение на години, като при жените това се случва по-бързо. Наблюдава се постепенно увеличаване на стойността на залозите и на честотата им. Със сигурност по-леките форми могат да прераснат в по-тежки. При повечето хора доминират един или два вида залагания, но някои хора се ангажират в множество форми на хазарт. Има разлика в честотата на залаганията според вида игра – лотарийните билети се купуват по-често, отколкото се ходи в казино, например. Честотата на играта може да е свързана по-скоро с типа залагания, отколкото със сериозността на заболяването. Например купуването на един лотариен билет дневно може да не е проблемно, докато по-рядкото залагане в казино може да е част от разстройство, свързано с хазарта. Също така количеството заложени пари може да не са индикатор за зависимост сами по себе си.

Залаганията могат да са редовни или епизодични, а самото разстройство може да е постоянно или да има периоди на ремисия. Залагането може да се увеличи в периоди на стрес или депресия и при употреба на психоактивни вещества. Може да има периоди на много интензивна игра и тежки проблеми, периоди на пълно въздържание и такива с непроблемно залагане. Възможни са спонтанни дългосрочни ремисии. Въпреки това често хората подценяват своята уязвимост да развият хазартна зависимост или зависимостта да се завърне след дълъг период на ремисия. По време на ремисия те може погрешно да смятат, че повече няма да имат проблем с контрола върху залагането и че биха могли да практикуват някои форми на хазарт, без да възникнат проблеми.

Рискови фактори

Ранният старт на залагането (в детска или юношеска възраст) е свързан с повишен риск от развитие на зависимост. Тя се среща по-често при хора с антисоциално разстройство на личността, депресия, биполярно афективно разстройство и други разстройва, свързани с употреба на вещества и особено на алкохол.

Хазартната зависимост има свойството да се „натрупва“ в семействата, което подсказва за наследствени фактори и за такива на средата. Това означава, че може би има гени, които играят роля за развиването на заболяването, но и средата, в която детето расте, има значение. Проблемите със залагания са по-чести при еднояйчни, отколкото при двуяйчни близнаци. Също така се среща по-често сред близки роднини на хора с проблеми с алкохола в сравнение с представители на общото население.

Последици от зависимостта

Това заболяване може да засегне много сфери от живота на човек, неговото психосоциално функциониране, физическо и психично здраве. Хората, страдащи от хазартна зависимост, могат да застрашат взаимоотношенията с членове на семейството или да ги разрушат. Това може да е последица от повтарящите се лъжи за прикриване на степента на проблема или искането на пари, които по-късно биват използвани за залагане или за изплащане на заеми.

Професионалното развитие или образованието също могат да бъдат засегнати. Зависимите често отсъстват от работа и се справят сравнително зле с работните задачи. Възможно е да залагат, докато са на работа или да са заети с мисли за залагане и справяне с проблеми около него, когато би трябвало да работят или учат.

Финансовите проблеми са често срещани. В опит да намерят пари, които да залагат, зависимите могат да вземат заеми в голям размер и/или да разпродадат част от имуществото си.

Важно: Според изследвания в областта около половината от хората, които се лекуват от хазартна зависимост, имат мисли за самоубийство, а приблизително 17% са правили опит за самоубийство.

Придружаващи заболявания

Зависимите към хазарт са в повишен риск и от други психични разстройства, свързани с употреба на психоактивни вещества, депресивни разстройства, тревожни разстройства и разстройства на личността. При някои хора други заболявания предшестват зависимостта, а при други хора зависимостта може да се появи преди началото на други заболявания като тревожни разстройства и разстройства, свързани с употребата на психоактивни вещества.

Лечение

Подходяща първа стъпка при съмнения за проблем с хазарта е консултацията с психолог, който има опит в областта на зависимостите. Ако се тревожите за ваш близък, който обаче отрича да има проблем и не желае да се консултира, можете вие да го направите без него. С психолога можете да обсъдите ситуацията, да получите повече информация и подкрепа, да обсъдите какви са вариантите за действие. Имайте предвид, че е трудно да мотивирате зависимия за промяна и ще е нужно търпение и упорство.

Когато се стигне до етапа, в който зависимият има желание да потърси помощ, трябва да се направи оценка на състоянието и да се избере най-подходящия вариант за лечение според нуждите му – индивидуални консултации, програми за психосоциална рехабилитация или други опции. Това и самото лечение се осъществяват от специалисти.

Препоръчва се зависимият да не държи в себе си големи суми, да не разполага с кредитни карти и да избягва рискови ситуации—посещения на игрални зали и сайтове за залагания, да се въздържа от употреба на алкохол (той понижава способността за самоконтрол), да запълва времето си с дейности, които нямат нищо общо с хазарта. Тези препоръки са полезни, но в никакъв случай не са достатъчни и не отменят нуждата от терапия.

Важно: Тъй като около половината от хората, които се лекуват от хазартна зависимост, имат мисли за самоубийство, а част от тях са правили опит за самоубийство, е необходимо да се направи и оценка на риска от самоубийство.

Използвана литература:

American Psychiatric Association. (2013). Diagnostic and statistical manual of mental disorders (5th ed.). Washington, DC: American Psychiatric Association.

Leeman, R. F., & Potenza, M. N. (2012). Similarities and differences between pathological gambling and substance use disorders: a focus on impulsivity and compulsivity. Psychopharmacology, 219 (2), pp 469-490

Световна здравна организация. (1992). Международна класификация на болестите (десета ревизия), Женева: СЗО