BG
EN
Facebook Twitter YouTube - Email

Тревожността е сериозен рисков фактор за развитието на разстройство, свързано с употребата на канабис

Тревожността е сериозен рисков фактор за развитието на разстройство, свързано с употребата на канабис

Изследователи от Медицинския център към Университета „Дюк“ в Дърам, Северна Каролина, са проучвали рисковите профили на хората с проблемна употреба на канабис.

Шерика Хил – доктор на науките и асоцииран член на Медицинския център към Университета „Дюк“ – е водещ автор на изследването, публикувано в Journal of the American Academy of Child and Adolescent Psychiatry.

Целта на изследователите е да изместят фокуса от употребяващите марихуана тийнейджъри към тази на възрастните, като се съсредоточават върху рисковите фактори, стоящи зад проблемната употреба в ранна зрялост.

Д-р Хил обяснява мотивацията за новото изследване по следния начин: „Много от настоящите интервенции и политики (в САЩ) са насочени към употребяващите в ранна юношеска възраст. Трябва да започнем да мислим за това как ще адресираме проблемната употреба, която може да стане по-честа сред увеличаващата се популация на по-възрастните употребяващи.“

„Като се има предвид, че все повече щати обмислят да легализират канабиса за медицински цели и за забавление, това изследване обръща вниманието към групата употребяващи, за която смятаме, че ще се разрасне най-бързо – тази на пълнолетните“, продължава д-р Хил.

Изследване на моделите на употреба на канабис

За да идентифицират рисковите фактори в тази популация, д-р Хил и колегите ѝ са анализирали вече налични данни за 1 229 души, участвали в изследването Great Smoky Mountains – проспективно изследване на жителите от западната част на щата Северна Каролина.

Данни за тях са били събирани между 1993 и 2005 г. и участниците са били оценявани всяка година между 9- и 16-годишна възраст, както и на възраст 19, 21, 26 и 30 години.

По време на това дългогодишно проучване са били проследявани психичното здраве на участниците, прогреса им в образованието, впоследствие и в работата, както и употребата на алкохол и наркотици.

Изследователите са разделили употребата на канабис на участниците на различни модели, съобразно критериите от DSM-5 за разстройство, свързано с употребата на канабис. За проблемна употреба на марихуана в това изследване се счита ежедневната употреба или употреба, която да отговаря на критериите на DSM-5 за наличието на зависимост.

Навикът намалява с възрастта

Изследването установява, че над три четвърти от участниците (76,3%) не са развили проблеми, свързани с употребата на канабис през университетските години или по-късно, когато навлизат в ранна зрялост. Останалата една четвърт от тях обаче развиват проблеми. В тяхната група се очертават 3 категории: постоянна, ограничена и късна проблемна употреба на канабис.

По-конкретно 13,3% от всички участници, които принадлежат към групата на „ограничено употребяващите“, са развили проблеми с употребата на канабис преди 16-годишна възраст, и тези проблеми са продължили до късните им тийнейджърски години или до началото на второто им десетилетие. Но тези употребяващи се отървават от навика с напредването на възрастта. Изненадващо е, че тази група съобщава за „повече нестабилност и дисфункционалност в семейството“, докато са били деца – фактори, които обикновено са свързани с повишената употреба на психоактивни вещества.

Д-р Хил изказва хипотезата, че „когато тези тийнейджъри напускат дома си, като че ли функционирането им се подобрява. В по-малка степен са застрашени от ранна бременност, справят се по-добре с образованието си на възраст между 19 и 21 години в сравнение с категориите на постоянно и късно употребяващите“.

Хората с постоянна употреба страдат от тревожност

В групата на постоянно употребяващите някои от участниците са имали проблемна употреба на канабис още на 9-годишна възраст. Хората в тази категория са продължили да употребяват постоянно марихуана до ранна зрялост – тоест в края на второто и в началото на третото си десетилетие. Повече от една четвърт (27%) от тях съобщават, че като деца са имали поставена диагноза за „тревожно разстройство“, а 23% са имали такава в късна тийнейджърска възраст – между 19 и 21 г. При тях се наблюдават най-високи нива на психиатрични разстройства.

„Това предполага, че ако се съсредоточим върху промотирането на психично здраве и благополучие, може да се направят много сериозни стъпки за превенцията на проблемната употреба“, казва д-р Хил.

Накрая, групата на „късна употреба“ се състои от хора, които не са употребявали канабис през тийнейджърските си години и ранната зрялост – при тях употребата е започнала, когато са били на възраст между 26 и 30 години. Повечето от тях са били тормозени или малтретирани като деца.

„Това, което не става ясно, е как ранните травматични преживявания не са довели до по-ранно започване на употребата – например между 19- и 21-годишна възраст. Задаваме си въпроса как може хората да проявяват устойчивост в лицето на толкова вредни и негативни преживявания за толкова дълго време“, казва д-р Хил.

„Една от хипотезите е, че те са били донякъде предпазени от факта, че са имали по-малко връстници в обкръжението, които да употребяват психоактивни вещества. Това обаче е въпрос, на който ще продължим да търсим отговора.“

Д-р Хил и съавтори пишат в заключение, че „моделите на проблемна употреба на канабис в ранна зрялост са свързани с ясно очертани рискови профили – това може да бъде ценно при планиране на интервенции за тези конкретни групи.“

Източник: https://www.medicalnewstoday.com/articles/319880.php