Според учени не е вероятно да има нови антидепресанти през следващото десетилетие
Учени казват, че през следващото десетилетие не е вероятно да се появят нови лекарства срещу депресия, дори при положение, че лекарства като Прозак вършат работа само при малко над половината лекувани хора и има безпокойство относно техните странични ефекти.
Водещи психиатри, някои от които участват и в разработването на лекарства, казват, че критиките към антидепресантите от класа на Прозак – наречени SSRI (селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина), са отчасти отговорни за нежеланието на фармацевтичната индустрия да инвестира в нови лекарства, въпреки че търсенето постоянно нараства.
Но основната причина, казва Гай Гудуин, професор по психиатрия в Университета „Оксфорд“, е, че Британската национална здравна система и доставчиците на здравни грижи в другите страни не искат да плащат за нови лекарства, които ще трябва да преминат през скъпи изпитвания. Антидепресантите, които лекарите в момента предписват, действат само при около 58% от хората, но са евтини, защото патентите им са изтекли.
„Ние няма да получим нови лекарства срещу депресия през следващото десетилетие, просто защото фармацевтичната индустрия не инвестира в изследвания“, казва Гудуин. „Тя не може да печели от тези лекарства. Струва приблизително 1 милиард щатски долара да се проведат всички изпитвания, преди да бъде пуснато ново лекарство.“
„Също така се проваля и науката. Тя трябва да има повече разбиране за това как работят тези неща, преди да може да ги подобри.“
Андреа Сиприани – доцент по психиатрия в Оксфорд, който работи върху прегледи на доказателства за ефектите на тези лекарства, казва на брифинг в Лондон, че 58% от пациентите в клиничните изпитвания са реагирали на тях, докато 40% са реагирали на плацебо. Един преглед на ефектите при деца е открил, че само един от SSRI антидепресантите е действал: флуоксетин, по-известен като Прозак.
Но експертите казват, че лекарствата помагат на хората да се справят с острата фаза на депресията, когато се чувстват неспособни да извършват ежедневните си дейности. Лекарствата им помагат да преодолеят негативните мисли и им дават по-положителен светоглед. Възстановяването обаче отнема доста повече време и включва консултиране и друга терапия.
Честотата, с която се предписват антидепресанти, постоянно се увеличава, въпреки ограничената ефикасност и съобщенията за странични ефекти, включващи мисли за самоубийство при млади хора. „Броят на рецептите за антидепресанти се е повишил доста драстично от 90-те години на миналия век“, казва Глин Люис, професор по психиатрична епидемиология в Лондонския университетски колеж.
SSRI антидепресантите са били по-безопасни от предишните, така че лекарите са започнали да ги предписват в увеличаващо се количество и честотата сега расте с 6-7% на година, казва той. В Англия е имало 61 милиона рецепти миналата година в сравнение с 31 милиона десет години по-рано – през 2005 г. Сумата за предписаните антидепресанти през 2015 г. е била 285 милиона британски лири.
Не става дума за увеличаващ се брой депресирани хора, казва той. „Има леко увеличение в броя мъже и жени с докладвана депресия, но това не е обяснението“, казва той. „Увеличението изглежда, че идва от хората, приемащи ги по-дълго време.“ Но все още не е напълно ясно дали е имало свръхпредисване или недостатъчно такова, казва Глин Люис.
„Само около 20% от хората, съобщаващи много симптоми, приемат антидепресанти. Защо не и другите 80%? Те може да са ги пробвали в миналото и да не са получили ефект или да са имали много симптоми.“ Люис сега е ангажиран в проучване, за да открие какво се случва и евентуално да даде насоки на лекарите кога да предписват лекарствата.
Поддържащата терапия – да приемат лекарствата девет месеца или дори по-дълго – наистина предотвратява рецидиви и помага, казват експертите. Но много хора след това откриват, че е трудно да спрат лекарствата, казва Люис.
Консултирането и по-специално когнитивно-поведенческата терапия са показали, че помагат на хората да се подобрят и са препоръчани, докато антидепресантите са препоръчани само при умерени и тежки случаи на депресия. Но (във Великобритания) може да се чака дълго за лечение, което кара лекарите да предписват антидепресанти, а пациентите трябва да ги приемат, за да облекчат симптомите, докато чакат (за консултиране).
