Според проучване зависимостта към смартфони създава дисбаланс в мозъка

Изследователи са открили дисбаланс в мозъчната химия на младите хора, пристрастени към смартфони и интернет според проучване, представено на годишната среща на Радиологичното дружество на Северна Америка (RSNA).

Според скорошно изследване на Изследователския център „Пю“, 46% от американците твърдят, че не могат да живеят без смартфоните си. Въпреки че това чувство очевидно е преувеличено, повече и повече хора стават все по-зависими от смартфоните и други преносими електронни устройства за новини, информация, игри и дори за случайното телефонно обаждане.

Наред с нарастващата загриженост, че младите хора може да отделят твърде много време вторачени в телефоните си, вместо да взаимодействат с други хора, идват и въпроси, свързани с непосредственото въздействие върху мозъка и възможните дългосрочни последици от такива навици. Hyung Suk Seo, професор по неврорадиология в Корейския университет в Сеул, Южна Корея, и колеги са използвали магнитно-резонансна спектроскопия (МРС), за да наблюдават мозъка на тийнейджъри, пристрастени към смартфони и интернет. МРС е вид ядрено-магнитен резонанс, който измерва химическия състав на мозъка.

Проучването е обхванало 19 млади хора (средна възраст 15,5 г., 9 от които мъже), диагностицирани със зависимост към интернет или смартфони, и 19 души контролна група, съответстваща по пол и възраст. Като част от проучването дванадесет от пристрастените младежи са получили девет седмици когнитивно-поведенческа терапия, модифицирана от програма за когнитивна терапия за зависими към игри.

Изследователите са използвали стандартизирани тестове за зависимост към интернет и смартфони, за да измерят тежестта на зависимостта към интернет. Въпросите са били съсредоточени върху степента, до която използването на интернет и смартфони засяга ежедневието, социалния живот, производителността, съня и чувствата. „Колкото по-висок е резултатът, толкова по-тежка е зависимостта“, казва д-р Seo. Д-р Seo съобщава, че зависимите тийнейджъри имат значително по-високи резултати в скалите за депресия, тревожност, безсъние и импулсивност.

Изследователите са направили МРС на зависими младежи преди и след поведенческата терапия и едно МРС изследване върху контролните пациенти, за да измерят нивата на гама-аминобутирова киселина (GABA е невротрансмитер в мозъка, който инхибира или забавя мозъчните сигнали) и глутамат-глутамин (Glx е невротрансмитер, който прави невроните повече електрически възбудими). Предишни изследвания са установили, че GABA участва в зрението и двигателния контрол, и в регулирането на редица мозъчни функции, включително на тревожността.

Резултатите от МРС показват, че в сравнение със здравите тийнейджъри, съотношението GABA към Glx е било значително по-високо в предната цингуларна кора на зависимите тийнейджъри преди терапията.

Д-р Seo казва, че съотношенията на GABA към креатин и GABA към глутамат са взаимосвързани в значителна степен с клиничните скали за зависимост към интернет и смартфони, депресия и тревожност.

Наличието на твърде много GABA може да доведе до редица странични ефекти, включително сънливост и тревожност.

Необходими са повече проучвания, за да се разбере клиничното значение на откритията, но д-р Seo вярва, че увеличеното количество GABA в предната цингуларна гънка при зависимите към интернет и смартфони може да бъде свързано с функционалната загуба на интеграция и регулация на обработката в емоционалната и когнитивна невронна мрежа.

Добрата новина е, че съотношението GABA към Glx при зависимите младежи значително намалява или се нормализира след когнитивно-поведенческа терапия. „Увеличените нива на GABA и нарушеното равновесие между GABA и Glx в предната цингуларна кора може да допринесе за разбирането ни за патофизиологията и лечението на зависимости“, казва д-р Seo.

Източник: https://www.sciencedaily.com/releases/2017/11/171130090041.htm