Псилоцибинът в магическите гъби може да е средство за защита от насекоми
Халюциногенното вещество, което прави магическите гъби магически, може да е продукт на еволюцията, защитаващ от насекоми, според ново изследване.
Същите вещества, които предизвикват т. нар. „трип“, могат също да отблъскват насекоми като манипулират мозъчната им химия и спасяват гъбите от изяждане, според екип учени, водени от проф. Джейсън Слот, специалист по гъбите в Щатския университет в Охайо.
Те стигат до заключението след изучаване на генетиката на различни „поколения“ магически гъби.
Халюциногенните свойства на магическите гъби се дължат на вещество, наречено псилоцибин.
Чрез сравнение на геномите на халюциногенни гъби и на техните обикновени родственици, учените успели да локализират групата гени, отговорни за този психеделичен химикал.
Това показва, че гените са физически обменяни между далечно свързани групи в процес, наречен хоризонтален трансфер на гени.
Тъй като това не е обичайно за гъбите, разпространеността на този процес при гените, отговорни за псилоцибина, е индикатор за проф. Слот и екипа му, че тези гени би трябвало да имат важна функция.
„Нашият основен въпрос е как се е случило това, каква е ролята на псилоцибинът в природата.“, казва проф. Слот.
За да разберат това, учените взели предвид заплахите за гъбите в тяхната естествена среда.
Гъбите растат в животински изпражнения и гниеща дървесина – хабитати, които споделят с разнообразие от насекоми, които се хранят с гъби.
Тези насекоми представляват заплаха за оцеляването на гъбите и учените предполагат, че псилоцибинът може да е еволюирал като начин за противодействие.
„Ние спекулираме, че гъбите са еволюирали, защото това намалява шансовете да бъдат изядени от насекоми,“ казва професор Слот.
Също както псилоцибинът прави необичайни неща с човешкия мозък, той може да променя и мисленето на насекомите.
„Псилоцибинът вероятно не просто отравя хищниците или има лош вкус. Тези гъби променят „ума“ на насекомите, ако те имат такъв, за да отговарят на нуждите им.“
Въпреки че ефектите на псилоцибина върху мозъците на насекомите не са добре проучени, един от трансмитерите в човешкия мозък, с който взаимодейства халюциногенът, го има и при мухите. Той е свързан и с контрола на апетита.
Ако псилоцибинът има значим принос към оцеляването на гъбите, това би помогнало да се обясни защо гените, отговорни за това производство, са се разпространили и впоследствие запазили в разнообразие от групи гъби.
По отношение на физическите механизми на трансфер между тези групи учените предполагат, че различни видове гъби могат да си предават гените, когато растат близо.
