Пиенето по време на юношеството уврежда вербалното учене и паметта на по-късен етап

Проучването е проведено от Research Society on Alcoholism в САЩ и е публикувано през юли 2016 г.
Юношеството едновременно е време на бързи невробиологични промени и на започване на пиенето – алкохолът е най-често употребяваното вещество сред учениците от 8-ми до 12-ти клас. Ефектите на запойното пиене са особено тревожни, макар да не е ясно дали и колко точно то засяга неврокогнитивните функции. Това проучване е разгледало два въпроса:
- дали умереното, запойното и екстремно запойното пиене в юношеството по-късно влияе на постиженията на тестове за вербално учене (учене чрез думи) и памет;
- дали количеството консумиран алкохол е свързано със специфични промени в ученето и паметта в течение на шест години от юношеството.
Изследователите са проучили 112 участника, за които се е знаело, че са започнали да пият по време на юношеството си. Направена им е оценка на вербалното учене и паметта в два различни момента: преди началото на алкохолната употреба (на възраст 12-16 г.) и приблизително шест години по-късно. Участниците са били групирани на три групи: умерено пиещи (4 или по-малко питиета, изпивани по един повод); запойно пиещи (5+ питиета по един повод) и екстремно запойно пиещи (10+ питиета по един повод).
Резултатите показали, че количеството алкохол, изпито през юношеството, повлиява негативно вербалното учене и паметта, като степента на влиянието зависи от количеството алкохол. Придобиването на нова вербална информация изглежда особено засегнато, най-вече при хората, пиещи най-много. Авторите отбелязват, че докато постиженията във вербалното учене и запомнянето не се различават при двата пола, в групата на екстремно запойно пиещите е имало около 50% повече момчета, отколкото в групите на умерено и запойно пиещите. Последното съответства на данните, показващи, че момчетата в гимназията е до три пъти по-вероятно да имат екстремно запойно пиене.
Източник: https://www.sciencedaily.com/releases/2016/07/160727172134.htm