телефонна линия

0888-99-18-66

BG
EN
Facebook Twitter YouTube - Email

Неудобни истини

Неудобни истини

Поканихме Пол Хейс, главен изпълнителен директор на организацията Collective Voice, за да сподели своята гледна точка относно състоянието на злоупотребата с канабис във Великобритания.

Малко над 2 милиона пълнолетни в Англия ще употребяват канабис тази година. Повечето от тях ще правят това от време на време, вмествайки употребата му в иначе незабележителния си живот, точно както още по-голяма част от населението ще направи с алкохола.

Липсата на вреди при повечето употребяващи канабис задвижва дебата за реформиране на Закона за злоупотреба с наркотиците. Ако мнозинството от употребяващите не страдат от дългосрочни вреди, тогава какво право има държавата да се намесва в личния им стремеж към удоволствие, особено когато прилагането на сегашния закон може да доведе до наказания, които е възможно да навредят повече на бъдещето на младите хора, отколкото тяхната употреба на наркотици.

Това ни е познато, но какво да кажем за малцинството, чиято употреба не е свързана с периодично контролирано удоволствие, а с всекидневна увреждаща зависимост? Ясно е, че могат да се дадат убедителни аргументи за реформата, но нейните застъпници няма да помогнат на каузата си и на приемането си, че имат морално право, ако продължават да игнорират следните „неудобни истини“.

Нивата на употреба на канабис варират драстично: 44% от употребяващите (малко под 1 милион души), ще употребят един път в месеца или по-рядко, докато 8% (около 160 000 души) ще имат модел на всекидневна употреба. Въздействието на употребата на канабис върху живота и перспективите на тези две групи е много различно.

Употребяващите ежедневно консумират огромна част от всичкия канабис във Великобритания, възлизаща на над 93 тона или 73% от общото количество.

Употребяващите от време на време или през уикенда, които са 1,7 милиона, общо консумират под 5 тона или по-малко от 4% от общия пазар.

Добрият до голяма степен опит на ясно изразяващото се, добре образовано и политически активно мнозинство доминира в медийния дебат за канабиса, докато негативният опит на невидимото, маргинализирано и уязвимо малцинство е игнориран или дори отричан.

Честотата и интензивността на употребата неминуемо са тясно свързани с началото на зависимостта. Употребяващите всеки ден е три пъти по-вероятно да станат силно зависими в сравнение с употребяващите един път седмично и са в шест пъти по-голям риск в сравнение с тези, употребяващи един път месечно.

Тези, чиято употреба става проблемна, не са случайна подгрупа на цялото население, употребяващо канабис.

За разлика от стабилните употребяващи за удоволствие, те ще бъдат привлечени от онези хора с най-малка социална и икономическа подкрепа, най-крехко психично здраве и с редица сложни и припокриващи се социални и здравословни проблеми.

Сега зависимостта към канабис е заместила хероина като основен наркотик за злоупотреба сред хората на възраст 18-25 г. в програмите за лечение, като канабисът е причина 62% от младите пълнолетни да са в лечение (7369 души).

Повечето от тях търсят лечение сами и имат значителна полза от него. В рамките на шест месеца 36% решават да спрат употребата изцяло, а още 20% намаляват употребата си от средно 20 дни в месеца на 10.

Негативните последствия от употребата на канабис за 60000-те хиляди души, които започват лечение всяка година, не са решаващият аргумент за запазване на сегашния закон. Но всеки, защитаващ реформата, от моя гледна точка има моралното задължение да обясни как техният нов режим ще се справи с въздействието върху уязвимите части от обществото. Най-малкото има риск увеличената достъпност, която ще съпътства регулирания пазар, да доведе до увеличена употреба и до по-големи вреди при тези, които са най-малко способни да се справят.

До този момент застъпниците на регулираните пазари са фокусирали мислите си върху ограничаване на достъпа за деца и изработването на ценови и данъчен режим, който гарантира поток от приходи за предприемачите и правителството, докато в същото време се подкопава незаконния пазар. Към тези предизвикателства трябва да се добави и допълнителната сложност за контролирането на пазар, който като нищо може да реши, също както са го направили пазарите за алкохол и тютюн, че най-сигурният начин за растеж на бизнеса е да се насочи към тези групи, които най-малко са способни да се справят с негативните последствия от неговите продукти.

Ако това е резултатът, това може да е победа за свободата, но се съмнявам, че това ще направи света по-добро място.

Източник: http://volteface.me/features/inconvenient-truths-2/