Лекарите остават хванати в капана на своята зависимост към вещества
Страхът от уволнение или от загуба на правото да практикуват държи лекарите в капана на тяхната зависимост към вещества и вместо да търсят помощ, те опитват да се лекуват сами. Това показва изследване на Университета „Орхус“ в Дания.
За един лекар е толкова трудно да помоли за помощ заради неговата/нейната зависимост, колкото е трудно за техните колеги да им помогнат. Изследването документира как законовите и социалните наказания, насочени към страдащите от зависимости лекари (към алкохол, легални и нелегални наркотици), имат отрицателен ефект и всъщност спомагат лекарите да останат в капана на зависимостта.
Проучването се базира на интервюта с дванадесет лекари, които преди са имали зависимост към вещества, а по време на интервюто вече са се били справили с нея.
„Лекарите ни казват, че са се страхували да не си загубят правото да практикуват или работата. Страхът от наказания много години им е пречил да са свържат с каквито и да е центрове за лечение. Мнозинството от лекарите вместо това са опитвали да лекуват зависимостта си с различни лекарства по рецепта, а това най-често е имало много краткотраен или никакъв ефект“, казва Johanne Korsdal Sørensen, доктор по социология и антрополог в Университета „Орхус“ и ръководител на проучването.
Резултатите са публикувани в международното издание Addiction Research and Theory, а изследването е едно от няколко други, които Университетът „Орхус“ е провел, фокусирайки се върху употребата на вещества и зависимостта при лекарите. Проучването е уникално в международен контекст, в който качествени изследвания на зависимостите към вещества при лекарите почти не съществуват.
Седативи преди операция
Johanne Korsdal Sørensen споменава, че натоварването може да тласне лекарите към злоупотреба с вещества. Един пример е хирургът, чиито ръце понякога треперели толкова много, когато трябвало да оперира, че той се чувствал принуден да вземе бета блокери, за да бъде по-спокоен и да може да прави прецизни разрези. Взимайки лекарство, подобряващо изпълнението, лекарят се уверявал, че пациентът ще получи най-добрия възможен резултат, а самият лекар ще изкачи кариерната стълбица по-бързо. Но последствието в дългосрочен план било сериозно разстройство, свързано с употребата на вещества, и лекарят накрая загубил правото си да практикува и работата си.
„Проучването документира как няколко от лекарите – в някои случаи заради високата степен на работно напрежение и високи очаквания – са започнали употребата на вещества като форма на самолечение“, казва Johanne Korsdal Sørensen.
Лекарите и другите специалисти, работещи в системата на здравеопазването, и които имат достъп до лекарства, са подложени на специален риск от развитието на разстройства, свързани с употребата на вещества. Въпреки това зависимостите, от които страдат лекарите, са обект на голямо табу.
„Лекарите, които имат проблемна употреба на вещества, се нуждаят от помощ и внимание от страна на другите, особено от колегите. За съжаление, някои колеги имат склонност да се прикриват един друг, вместо да се замесят в зависимост към вещества. Колегите са склонни да гледат на зависимостта като на твърде личен въпрос и като на пространство, в което не бива да се нахлува, въпреки потенциално сериозните последствия както за въпросните двама лекари, така и за техните пациенти“, казва Johanne Korsdal Sørensen.
Необходим е ултиматум
Тя подчертава, че нежеланието да се адресира този проблем е форма на погрешно разбрана деликатност към колега с проблемна употреба.
„Лекарите, които интервюирахме, обрисуват картина, в която имат само един изход от проблема, и той е роднините и колегите им да им поставят ултиматум за започването на професионално лечение. Проявата на внимание означава намеса и по-добре колкото е възможно по-бързо, така че щетите за въпросния човек и за личните и професионалните му взаимоотношения да бъдат минимизирани колкото се може повече“, казва Johanne Korsdal Sørensen.
Тя се надява, че резултатите от нейното изследване могат да помогнат за разбиването на табуто по отношение на зависимостите към вещества, от които страдат лекарите.
„Необходимо е да потърсим начин за по-отворен диалог по тези проблеми, така че да можем да оптимизираме помощта за лекарите, засегнати от зависимост. Лекарите и другите здравни професионалисти с проблемна употреба на вещества могат да се лекуват напълно анонимно – също като всеки друг, и по този начин да получат втори шанс по отношение на работата си“, казва Johanne Korsdal Sørensen. Всички от интервюираните лекари са се възстановили и мнозинството от тях са работили като лекари към момента на интервюто.
Johanne Korsdal Sørensen преди е изследвала мащаба на разстройствата, свързани с употреба на вещества, сред лекарите в проучване сред 4000 членове на Датската медицинска асоциация. Тук тя е открила, че 2,5% от участниците са имали вредно ниво на алкохолна употреба. Общо 19% от участниците са имали рискова употреба на алкохол според направения скрининг – тоест ниво на употреба, което е потенциално вредно и може да причини зависимост.
Източник: https://www.eurekalert.org/pub_releases/2018-04/au-mdr041918.php