Как да реагираме?
Консултиране с училищния психолог:
- Споделете предположенията си и ги подкрепете с факти.
- Обмислете възможните варианти за действие, съобразени с личностовите особености на ученика.
Разговор с евентуално употребяващия:
- Спокоен и необвиняващ разговор, подкрепен с факти.
- Поставяне на ясни граници и правила.
- Предупреждение за известяване на родителите.
- Заявяване на готовността за помощ и подкрепа при нужда.
Информиране на родителите:
- Препоръчително е срещата за информиране на родителите да се проведе на място в училището, а не по телефона.
- Информацията се поднася по деликатен и добронамерен начин.
- Излагат се забелязани факти и аргументи в подкрепа на предположението.
- Добре е да се заяви готовността за подкрепа и помощ и да се организират действия в една и съща посока.
Не забравяйте, че когато имате съмнения, не се чувствате сигурни или искате да научите повече, можете да се обърнете към Националната информационна линия за наркотиците и алкохола на телефон 0888-99-18-66 или да ползвате някой от другите информационни канали – чат или електронна поща.
И още нещо – употребата на наркотици и алкохол е симптом на вътрешноличностни или семейни проблеми, послания от рода на „Наркотиците са вредни!”, „Ще пропаднеш!”, „Ще си провалиш здравето/живота!” могат да доведат до разрушаване на доверието и прекъсване на диалога.
Повече за зависимостите и признаците за употреба можете да намерите в статиите „Зависимост“ и „За родители и близки“. Още интересни и полезни статии можете да откриете и в нашия блог (http://blog.drugsinfo-bg.org/).