Как да реагираме?

Консултиране с училищния психолог:

• Споделете предположенията си и ги подкрепете с факти.
• Обмислете възможните варианти за действие, съобразени с личностовите особености на ученика.

Разговор с евентуално употребяващия:

• Спокоен и необвиняващ разговор, подкрепен с факти.
• Поставяне на ясни граници и правила.
• Предупреждение за известяване на родителите.
• Заявяване на готовността за помощ и подкрепа при нужда.

Информиране на родителите:

• Препоръчително е срещата за информиране на родителите да се проведе на място в училището, а не по телефона.
• Информацията се поднася по деликатен и добронамерен начин.
• Излагат се забелязани факти и аргументи в подкрепа на предположението.
• Добре е да се заяви готовността за подкрепа и помощ и да се организират действия в една и съща посока.

Не забравяйте, че когато имате съмнения, не се чувствате сигурни или искате да научите повече, можете да се обърнете към Националната информационна линия за наркотиците и алкохола на телефон 0888-99-18-66 или да ползвате някой от другите информационни канали – чат или електронна поща.

И още нещо – употребата на наркотици и алкохол е симптом на вътрешноличностни или семейни проблеми, послания от рода на „Наркотиците са вредни!”, „Ще пропаднеш!”, „Ще си провалиш здравето/живота!” могат да доведат до разрушаване на доверието и прекъсване на диалога.

Повече за зависимостите и признаците за употреба можете да намерите в статиите „Зависимост“ и „За родители и близки“. Още интересни и полезни статии можете да откриете и в нашия блог (http://blog.drugsinfo-bg.org/).