Какво е зависимостта?

Ако съдържанието на нашия сайт и услугите, които предоставяме, са полезни за Вас, Ви молим да ни подкрепите.

Какво представляват психоактивните вещества (ПАВ)?

Това са химически вещества, които веднъж попаднали в организма, променят начина на функциониране на мозъка, а оттам влияят на възприятията, настроението и физическото състояние на индивида.

Какво e зависимостта?

Много родители на зависими, които не познават болестта, смятат, че техните деца са безволеви и че с малко повече дисциплина и воля могат да се справят със зависимостта. Много е важно да се знае, че когато говорим за зависимост, волята е последното нещо, което взима участие във възстановяването. „Воля” и „зависимост” са взаимоизключващи се понятия.

Синдромът на зависимост е описан в МКБ-10 (десета ревизия на Международната класификация на болестите) по следния начин: „съчетание от поведенчески, когнитивни и физиологични прояви, което се развива след повторна употреба на определено психоактивно вещество и обикновено включва следните симптоми:

-    силно желание за приемане на веществото;
-    затруднен контрол върху приема;
-    продължаване на употребата въпреки наличието на вредни последици;
-    даване приоритет на приема на веществото пред другите видове активност и ангажименти;
-    повишен толеранс;
-    понякога физиологично състояние на абстиненция.“

При наличие на 3 или повече от гореописаните симптоми, които са се проявили едновременно през последната една година, бихме могли да имаме съмнение за зависимост. Такава диагноза обаче може да се постави единствено от психиатър.

Трябва да уточним, че хазартната зависимост също е призната диагноза и присъства в МКБ-10, но в друг раздел. Патологичното влечение към хазарт се характеризира с често повтарящи се епизоди на хазартна игра, които доминират в живота на пациента до такава степен, че са в ущърб на социалните, професионалните, материалните и семейните ценности и ангажименти.

Казано накратко, зависимостта е заболяване с хронично-рецидивиращ характер на протичане, което предизвиква трайни промени в мозъчната биохимия. Това означава, че излекуването може да се случи без, с един или с няколко рецидива (връщане към употребата). Много е важно на зависимите да се гледа като на хора, които имат нужда от помощ и лечение.

Физическа и психологическа зависимост

Психологическата зависимост се изразява в компулсивна (натрапчива) употреба въпреки вредите, които нанася тя. Характеризира се с невъзможност да се прекрати употребата, невъзможност за изпълнение на работни, социални и семейни задължения. Зависимият човек чувства, че не би могъл да функционира нормално в ежедневието си, ако не е употребил дадено вещество.

Физическата зависимост се характеризира с развиване на толеранс и абстинентни симптоми (физически или психически) при прекъсване на употребата. Тя може да възникне поради хронична употреба на много вещества – включително и много от лекарствата с лекарско предписание (например бензодиазепини и опиоидни болкоуспокояващи), дори ако се взимат според предписанията.

Интересен факт е, че зад физическата и психологическата зависимост стоят различни структури в мозъка. Често пъти разграничението между двете е трудно.

Какво са толеранс и абстиненция?

Повишеният толеранс най-общо представлява привикване на организма на употребяващия към веществото. Употребяващият започва да усеща ефектите му по-слабо и обикновено увеличава дозата, за да изпитва първоначалните ефекти.

Абстиненцията представлява група симптоми с различна тежест и в съчетания помежду си, които се появяват след пълно спиране или намаляване приема на веществото, употребявано редовно дълго време. Началото и протичането на абстинентното състояние са ограничени във времето и зависят от типа на веществото и дозата, достигната непосредствено преди спиране на употребата. Абстинентното състояние може да е усложнено с гърчове.

Зависимостта към психоактивни вещества е процес, който се развива постепенно и преминава през различни етапи. Човек не става зависим веднага след първия прием на вещество.

През какви етапи на лечение преминава зависимият?

При наличие на проблемна употреба на вещества, човекът следва първо да се консултира с  психиатър, за да се установи дали става въпрос за зависимост. При диагностицирана такава, лечението протича в зависимост от веществото/веществата, които към които е пристрастяването, както и от индивидуалните нужди на пациента.

Основните фази на лечение са:

Детоксификационно-стабилизираща фаза

Медицинската детоксификация (детоксикация, детокс) сама по себе си не е терапевтичен модел, а е стъпка, която често пъти е наложителна, преди да се започне същинската терапевтична работа. Тя включва терапия на острите абстинентни явления, както и овладяване на други психологични и соматични (физически) симптоми, възникващи след спиране на употребата, и в повечето случаи се провежда в стационарни (болнични) условия.

Детоксификация е почти винаги необходима при хора, зависими към определени вещества, като опиати/опиоиди, алкохол, бензодиазепини и барбитурати. Същевременно, зависимите към практически всички психоактивни вещества, включително кофеин, канабис, амфетамини, кокаин и халюциногени изпитват определен физически дискомфорт през първите дни след спирането им, макар че специфична детоксификация не се налага и тези явления отзвучават спонтанно.

В повечето случаи детоксификацията включва използване на различни медикаменти.

Периодът на физическото изчистване (тоест, на лечението на абстинентния синдром) трае от 2 до 10 дни, като най-често той е 5-7 дни.

Немалко хора правят детокс сами и без прием на лекарства и това не е невъзможно. Такъв детокс е известен с жаргонното наименование „студена пуйка”. Но този начин носи и някои рискове. По време на детоксификация организмът е подложен на голям стрес и ако зависимият страда и от други заболявания, те биха могли да се обострят. Също така рискът зависимият да се откаже от детокса и да се върне към употребата е много по-голям, тъй като е възможно той просто да не издържи на физическия и психически дискомфорт.

Самата физическа абстиненция при спиране на алкохол, бензодиазепини, барбитурати или високи дози опиати без лекарско наблюдение може да бъде животозастрашаваща. Съществува опасност от обезводняване (при продължителни повръщане и/или диария), кръвното налягане и сърдечната честота могат да се повишат много, възможни са епилептични припадъци и делир. В такива случаи е най-добре детоксът да се проведе в болница. Повече информация за местата, на които можете да потърсите помощ, ще намерите в секция „Болници и детоксификация”.

Детоксът може да се случи освен в болница и вкъщи. Лекарствата, които се дават в такива случаи, задължително се определят от лекуващия лекар индивидуално за всеки един човек - не само като видове, но и като дозировка и схема на прием.

Ако вие или ваш близък сте решили да се лекувате от зависимост, детоксът е само първата стъпка, която можете да предприемете. Независимо дали ще го направите вкъщи или в болница, добре е да знаете, че тази стъпка е необходима, но не и достатъчна.

Правилно проведен, той има две основни цели – физическата и психическата стабилизация на лекуващите се и работа с тяхната мотивация за включването им в по-дългосрочна рехабилитационна програма.

Рехабилитационна фаза

Подготовката за тази фаза започва още по време на детоксификацията. С пациента се обсъжда същността на проблема, потенциалните възможности за помощ, необходимостта от цялостната промяна на жизнения стил.

Според потребностите на зависимия се избира най-подходящата форма и режим на терапия, като това може да се случи в дневен център, терапевтична общност, в индивидуални срещи с психолог или друго.

Всички форми на терапия имат 4 основни цели:

-    Поддържане на психологичните и телесни подобрения в състоянието, които са били постигнати по време на детоксификационно-стабилизиращата фаза.
-    Спиране на употребата на всички психоактивни вещества.
-    Научаване на нови поведения за подобряване на социалното функциониране.
-    Превенция на рецидив (предотвратяване на връщане към употребата).

Няма строго определен период за участие в рехабилитационна програма, но е доказано, че пребиваването в програма по-малко от 3 месеца е неефективно.

Защо е необходима дългосрочната рехабилитация?

Зависимостта е хронично заболяване, което при повечето хора продължава с години. През това време настъпват не само изменения в мозъка на човек, някои от които са необратими, но и негативни промени в психиката, които определят поведението на зависимия и имат влияние върху всички сфери на живота му. Тези промени не могат да бъдат заличени само със спирането на наркотика/алкохола.

Това, което най-често споделят зависимите, преминали скоро детокс, е, че изпитват голямо чувство на празнота, която не знаят как да запълнят. Често се срещат и състояния на депресия и нежелание да се прави каквото и да било или пък обратното – еуфория и силно желание да се прави какво ли не. Голяма част от тези състояния могат да бъдат обяснени именно в хода на рехабилитацията, както и да се окаже помощ на зависимия, за да ги преодолее.

Проблемите, с които може да се сблъска той, са индивидуални, така че за решаването им е необходим различен подход. В същото време, като част от самата болест, има ситуации, с които се сблъскват почти всички зависими, независимо колко са различни като хора. Един пример за това е силното желание за употреба на някакво психоактивно вещество, без значение какво. Много често те не знаят как да се справят с това желание и или не успяват дълго време да останат чисти, или успяват, но това им струва страшно много усилия.

Този проблем, както и повечето други, обикновено имат решение и за много хора то е постижимо. Но за целта са необходими знания и умения, които голяма част от зависимите много трудно могат да придобият сами, без помощ. Повече информация за места, където се предлага такава помощ, можете да намерите в секции „Дневни центрове” и „Терапевтични общности”.

Периодът след детокс е много рисков и в него факторът „време” е от голямо значение. Това означава, че колкото по-бързо вземете решение как и къде да продължите вече започнатото лечение, толкова е по-голям шансът да се справите успешно със зависимостта.

Източници:
http://www.drugabuse.gov/publications/teaching-packets/neurobiology-drug-addiction/section-iii-action-heroin-morphine/10-addiction-vs-dependence
http://www.drugabuse.gov/publications/principles-drug-addiction-treatment-research-based-guide-third-edition/frequently-asked-questions/there-difference-between-physical-dependence

„Злоупотреба и зависимост от психоактивни вещества“, Игор Куценок, Георги Димитров

„Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето“, Световна здравна организация