Митове за наркотиците

Лесно е да се започне, трудно е да се спре: Това е един от най-разпространените митове сред обществото. Вредата от него е огромна, защото служи както за оправдание на употребяващите и техните близки, така и за заклеймяване на зависимите, че са такива за цял живот. Фактите показват, че над 60 % от завьршилите терапевтична програма спират да употребяват завинаги.
Достатьчно е да пробваш 2-3 пьти и си зависим: Не е задължително да станеш зависим, ако експериментираш с наркотични вещества и вземеш епизодично няколко пъти. В повечето случаи развиването на зависимост зависи от периода на употреба. При някои вещества зависимостта се развива по-бързо, отколкото при други.
Всички, които употребяват наркотици, са престъпници: Вярно е, че една част от престъпленията се извършват с цел осигуряване на средства за снабдяване с наркотици. Фактите показват обаче, че повечето хора, които употребяват наркотици, не биха извършили престъпление, за да си ги набавят. По-вероятно е престъпниците да започнат да употребяват наркотици, отколкото употребяващите да станат престъпници.
Твърдите наркотици са опасни, а меките не: Делението на наркотиците на твърди и меки е условно и не е прието почти никъде по света. Фактът, че някои наркотици причиняват по-малко вреди от други, в никакъв случай не ги прави безопасни. Употребата на какъвто и да е наркотик има последствия и носи рискове.
Марихуаната /тревата/ е лeгална в някои европейски държави: Марихуаната не е легализирана в нито една държава, включително Холандия. Притежанието й в малки количества е декриминилизирано в повечето страни. Това означава, че ако те хванат с малко количество марихуана за собствена употреба, не носиш наказателна отговорност. В Холандия продажбата на малки количества марихуана на строго определени места е разрешена. Целта на тази законова мярка е тези, които искат да употребяват само марихуана, да има откъде да си купят и да не търсят дилъри, които обикновено предлагат и други наркотици.
Марихуаната /тревата/ е безвредна: Употребата на марихуана засяга концентрацията на вниманието, способността за запомняне и адекватно възприемане на средата. Съществува разлика между мозъчната химия на младите и възрастните хора. Вредата от употребата на марихуана е по-голяма при подрастващите, защото техните мозъчни структури все още са в процес на изграждане. Всекидневната употреба на марихуана при младите хора води до увеличаване на риска от психози в по-късна възраст. При хората, които имат наследствена предразположеност към шизофрения, марихуаната може да бъде отключващ фактор.
Марихуаната /тревата/ не предизвиква зависимост: Марихуаната предизвиква както психическа, така и физическа зависимост. Доказателство за това са откритите от учените през 2001 г. канабисни рецептори в човешкия мозък, които са чувствителни към активната съставка на марихуаната /THC/. Когато веществото постъпи в организма, тези рецептори реагират на THC, усвояват я и предизвикват характерните симпотми на „напушването” - смях, релаксация, променени възприятия и т.н. При редовна употреба рецепторите се приспособят и свикват да получават определено количество от веществото. Когато човек спре да употребява, настъпва глад за веществото и се появяват симптомите на абстиненция (отпадналост, раздразнителност, безсъние и др.). Тези неприятни усещания карат хората да вземат марихуана, за да се почувстват добре отново.
Пушенето на марихуана /трева/ води до употреба и на други наркотици: Това послание е много опасно, защото може да създаде у младите хора нагласата, че е нормално след като си пушил марихуана, да преминеш на нещо по-сериозно. Това не е вярно. Според специалистите взаимозависимост между употребата на марихуана и употребата на други наркотици не същесвува.
Зависими стават само мързеливите и безхарактерните хора: Истината е, че малка част от хората, които пробват един или няколко пъти различни наркотици, стават зависими. Причините за това са много, но мързелът и липсата на воля и характер не са сред тях. За да живееш като зависим се изисква изобретателност, много воля и енергия, макар и насочени в неконструктивна посока.
Трябва да опиташ всичко докато си млад: Не е задължително докато си млад да имаш опит с наркотиците. Този опит не те прави по-зрял. Подрастващите са склони да се впечатляват, да преувеличават това, което им се случва и да го приемат като най-важното нещо в живота си. Това е така, защото нямат достатъчно дълъг житейски опит, за да преживеят повече разнообразни и вълнуващи неща.
Всеки, който употребява хероин или кокаин, е зависим: Определено не всеки, който употребява хероин или кокаин, ще развие зависимост. Повечето хора, които употребяват известно време, могат да спрат, когато решат. Тези, които развият зависимост обаче, имат нужда от лечение, за да спрат.
Клубните и парти наркотиците не са много опасни и са предвидими: Този вид наркотици имат стимулиращо въздействие върху мозъчната дейност. Използват се главно по нощни клубове и различни партита на открито и закрито. Те са опасни поради ефектите, които предизвикват: повишаване на кръвното налягане, стимулация на мозъчните тъкани и структури, превъзбуда, намаляване на умората и апетита. На такива места се продава и употребява също и много алкохол. Комбинацията на алкохол и стимуланти може да е много опасна и да доведе до непредвидими последствия.
Дилърите са виновни, че младите хора пробват наркотици: Това не е вярно. Истината е, че младежите обикновено опитват наркотици под влияние на средата, в която се намират. В повечето случаи някой или няколко човека от компанията взимат определен наркотик и останалите пробват, за да демонстрират своята принадлежност към групата или просто от любопитство. Компанията обаче е само един от факторите. Отговорност за разпространение на наркотиците носи цялото общество - от държавните институции до всеки отделен гражданин.
Всички наркотици имат еднакъв потенциал да причиняват зависимост: Това твърдение не е вярно. Различните наркотици имат различна способност да въздействат върху мозъчните центрове на удоволствието. Освен това всеки човек има различна биологична чуствителност към веществата. Следователно потенциалът на веществата да предизвикват зависимост е различен.
Зависимостта е проблем на волята: Доказано е, че при зависимост поведението за поддържане на употребата много трудно се поддава на съзнателен контрол. На практика наркотикът упражнява контрол върху поведението на човека. Ето защо твърдението, че волята е решаващият фактор за спиране на употребата, не е вярно.
Зависимите трябва да се наказват: В цял свят зависимостта е класифицирана като болест. Освен това при зависимите хора се наблюдава дисфункция на мозъка, която води до нарушаване на контрола върху употребата. Ето защо зависимите не трябва да се наказват, а трябва да се лекуват.
При лечението на зависимостите не може да се използват медикаменти: Това не е вярно. Медикаменти се използват при първия етап от възстановителния процес – етапа на премахване на физическата абстиненция, защото облекчават болките и правят периода по-поносим. Много зависими не искат да спрат употребата, защото ги е страх от болките при абстиненция. Съществуват и медикаменти, които блокират ефектите от наркотиците и правят вземането им безпредметно. Те са много ценни като поддържащо средство в лечението на зависимостта.
Ако им посочим всички факти и са добре информирани, децата са предпазени от наткотиците: За съжаление това не е достатъчно. Младите хора имат нужда от обективна и пълна информация за това, което ги вълнува. Те трябва да бъдат наясно с всички рискове и последствия от употребата на наркотици. Но трябва да внимаваме по този начин да не събудим любопитството им и да ги подтикнем към експерименти.
Ако ги сплашим и им забраним, децата са предпазени от наркотиците: Това не е най-добрата позиция. Често при младите хора забраните имат обратен ефект и могат само да провокират интерес. Освен това много младежи споделят убеждението, че някои наркотици, например марихуаната, са безобидни. Много по-ефективно средство от наказанията е поддържането на добра връзка и открито общуване с младежите, което би позволило провеждане на свободни и отворени разговори по всякакви въпроси, включително тези, свързани с наркотиците.
Употребата на наркотици е характерна само за определени групи хора: Това схващане е остаряло. В съвременното общество употребяващи наркотици се срещат във всички социални и етнически групи.
Зависимоста е проблем единствено и само на употребяващите и те сами трябва да се справят с него: Често срещано сред обществото схващане е, че който има проблем, трябва да си го решава сам. Често дори близките на зависимите казват: “Детето ми има проблем. То трябва да си го реши.” Истината е, че в повечето случаи част от проблемите на зависимостта са и близките на употребяващия, а за да се излекува той, дейно участие трябва да вземат и хората около него.
Зависимите взимат наркотици просто за удоволствие: В началото на употребата това действително е така, но когато човек стане зависим, нещата се променят. С времето нужното количество за постигане на първоначалния ефект се увеличава. Зависимият не винаги може да си го позволи. Когато не преме нужната доза се появяват абстинентните симптоми - гадене, дискомфорт, болки и т.н. Ежедневната употреба се превръща в ходене по мъките.