Запойното пиене при юноши е свързано с дълготрайни мозъчни изменения
Запойното пиене се дефинира като консумиране на пет или повече питиета за мъже и четири или повече питиета за жени в рамките на два часа. Според Центъра за контрол и превенция на заболяванията (Национален институт за обществено здравеопазване на Съединените щати) около 90% от консумирания алкохол сред младежите под 21 години в САЩ е под формата на запойно пиене.
Предишни изследвания са документирали ефектите на запойното пиене върху мозъка – особено по време на юношеството, когато мозъкът все още се развива. Проучвания откриват връзка между тежката употреба на алкохол от тийнейджъри и промяна в миелина – защитното покритие на израстъците на невроните, което улеснява комуникацията между тях. Също така има връзка и с когнитивни затруднения на по-късен етап от живота.
Но според един от авторите на изследването, д-р Хедър Ричардсън от Масачузетския университет в Амхърст, не е ясно дали мозъчните изменения са пряк резултат от алкохола или други фактори.
За да проверят това, изследователите оценяват ефектите на алкохола върху мозъците на плъхове в юношеска възраст.
В период от две седмици една група плъхове имала достъп до подсладен алкохол всеки ден, а друга, контролна група – до подсладена вода.
Изследователите обясняват, че също като тийнейджърите плъховете харесват подсладени напитки и не са имали нищо против да работят за своята напитка – трябвало е да натискат лост, за да достигнат до нея. Това отключва високо ниво волева консумация на алкохол сред плъховете, подобно на това на запойното пиене на алкохол при тийнейджърите.
Запойното пиене през юношеството причинява траен дефицит на миелин в челния дял на мозъчната кора.
В края на изследването изследователите анализирали мозъците на плъховете – и по-точно нивата на миелин.
Откритието е, че плъховете, които са пиели подсладен алкохол всеки ден в период от 2 седмици в сравнение с контролната група, имали занижени нива на миелин в челния дял на мозъчната кора – област, която има голямо значение за взимането на решения и емоционалната регулация.
При оценка на мозъците на плъховете месеци по-късно, когато те вече са в зряла възраст, изследователите откриват, че в мозъците на групата с алкохола все още има занижени нива на миелин в челния дял на мозъчната кора.
Ричардсън казва: „Нашето изследване дава нови данни, които показват, че пиенето на алкохол в ранно юношество причинява траен дефицит на миелин в челния дял на мозъчната кора. Това откритие подсказва, че алкохолът може негативно да повлияе развитието на мозъка при хората и да има дълготрайни последствия за области от мозъка, които са важни са контролирането на импулсите и взимането на решения.“
Ефектите на запойното пиене през юношеството върху паметта
В друг експеримент и двете групи плъхове са подложени на задача за работна памет като възрастни. Задачата тества тяхната способност да задържат нова информация за кратки периоди.
Зрелите плъхове, които са консумирали алкохол през юношеството си, се представят по-лошо с изпълнението на задачата в сравнение с плъховете от контролната група.
Според изследователите техните открития показват, че освен дълготрайните структурни увреждания на мозъка, запойното пиене по време на юношеството може да увреди когнитивни функции, свързани с ученето и паметта на по-късен етап от живота.
Екипът се надява техните открития да доведат до създаване на нови подходи за лечение на алкохолизъм. В допълнение те казват, че „резултатите от настоящата работа, фокусирана върху челния дял на мозъчната кора, могат също да ни помогнат да разберем по-добре функцията на миелина и как дефицитът му може да допринесе до други психиатрични състояния, асоциирани с увреждания на челния дял на мозъчната кора като импулсивност, синдром на Турет и шизофрения.“
С разрешението на Medical News Today
Превод със съкращения на Национална информационна линия за наркотиците и алкохола
Източник: http://www.medicalnewstoday.com/articles/284615.php
