Изпрати SMS с текст: DMS HELPLINE на кратък номер 17 777


Дари 1 лев (няма ДДС) чрез еднократни SMS и абонаменти. За абонати на Telenor, VIVACOM и A1.
Подкрепи нашата Линия, дари 1 лев!

телефонна линия

0888-99-18-66

BG
EN
Facebook Twitter YouTube - Email

За калинките и капачките

За калинките и капачките

От доста време няколко работещи програми, свързани с проблемите на употребяващите психоактивни вещества в България, организират дарителски кампании за набиране на средства. Иначе ще затворят врати. Това се случва тези дни за пореден път с Националната информационна линия за алкохола, наркотиците и хазарта. Случи се и с Розовата къща, където доброволци помагат на бездомни зависими. Дори да се намерят добри хора, средствата бързо се изчерпват и се налагат нови кампании. Преди закриването на Националния център по наркомании, държавата финансираше рехабилитацията на единични случаи в частни рехабилитационни програми, за да имитира загриженост. Но какво са 10 или 20 подпомогнати на фона на 30 000 или 300 000, или колкото там са проблемно употребяващите алкохол и наркотици? Защото никой не знае точно…

След унищожаването на Националния център по наркомании, държавните служби, които могат да предоставят адекватна и достоверна информация на нуждаещите се от помощ, се броят  на пръсти. Има няколко експерти в НЦОЗА, както и няколко такива в превантивно-информационните центрове по наркомании към общините. Зависимите и техните близки често стават жертва на безскрупулни търгаши, целящи само бърза и лесна печалба на гърба на страдащите. Както бяха писали Илф и Петров: „Делото за спасяване на давещите се е дело на самите давещи се…“

Държавата през последните 30 години унищожи огромен брой помагащи структури. И създаде администрация, пълна с „калинки“.  На хартия всичко е прекрасно, отчетите ни заливат с красиви думи. Важните решения често се вземат от хора, нямащи и бегла представа от положението на болните. Администрацията се грижи на първо място за собствения си комфорт и финансовото си благополучие. За цялостна система за обхват дори не може да се мисли. Тихомълком бяха закрити заведенията за отрезвяване към МВР – явно не са доходоносни. Няма ги програмите за работа „на терен“. Липсват болничните рехабилитационни бази с трудотерапия, терапевтични общности, спорт, арттерапия и др. Почти няма лечебни програми за непълнолетни. Единици са структурите, подпомагащи близките на зависимите. Напълно липсват центровете за ресоциализация, защитените жилища, защитените работни места. Много малко са дългосрочните програми за зависими в местата за лишаване от свобода.

Не съм юрист, но и при непрофесионален поглед върху Закона за здравето става ясно, че много от разумните принципи, заложени в него, грубо се потъпкват. И управниците смятат това за напълно естествено и справедливо…

Дарителите и доброволците спасяват човешки живот. Това е факт. Работата със страдащи пациенти много променя възгледите на човек, прави го съпричастен и отговорен. Но отговорността на „отговорните“ администратори остава неясна и несанкционирана. Ако трябва да вършим всичко сами, тогава за какво ни е държава? Основните ангажименти са удобно прехвърлени на неправителствения сектор.

Един от сериозните проблеми на страдащите е достъпът до достоверна информация. Зависимостта е прогресивна  болест и загубата на ценно време често е фатална. Медиите търсят жълти сензации и избягват да популяризират съвестно работещите структури. Много малко са възможностите за адекватна помощ на ужасените семейства. Един от малкото варианти остана Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта.

От много години работим съвместно с Асоциация за рехабилитация на зависими „Солидарност“ /днес „Фракарита България“/, която създаде през 2008 г. Националната информационна линия: https://www.drugsinfo-bg.org/. Експертите от организацията са помагали на хиляди нуждаещи се и техните семейства. Години наред са ползвали чуждо финансиране от Програма МАТРА на Министерство на външните работи на Холандия, отново поради безхаберието на нашата държава. Българската национална информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта е член на FESAT (Европейска фондация на информационните линии за наркотици), заедно с още около 50 информационни линии в Европа. Това дава достатъчно гаранции за ефективността на работата ѝ.

Днес Националната информационна  линия за наркотиците, алкохола и хазарта отново е изправена пред опасността да бъде закрита. Ресурсът, който е събран там, като богата информационна база и експертен потенциал, може да бъде пропилян. И това на фона на увеличаващите се нужди на обществото и опасността за българските младежи, държащи първите места в ЕС по употреба на някои много рискови психоактивни субстанции. След  няколко дни, седмици или месеци, пак ще обсъждаме в детайли тежките инциденти, предизвикани от надрусани и пияни младежи, с които ни залива кървавата статистика поне няколко пъти годишно. Събирането на капачки и изпращането на SMS-и успокоява нечия съвест и временно помага, но надали ще доведе до трайни резултати. Мащабите на бедствието са много по-големи…

Ще позволим ли безхаберието да вземе още една жертва? Ще реагират ли държавните институции и потенциалните дарители? Или ще загине още една работеща структура, както вече много пъти се е случвало? Това зависи от всички нас…

Д-р Иван Добринов, психиатър и началник на Шесто мъжко отделение в Държавната психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“-Раднево

Подкрепете ни с SMS с текст DMS HELPLINE на номер 17 777. Повече за кампанията ни и защо се нуждаем от вашата подкрепа: https://dmsbg.com/16403/dms-helpline/.