Свойствата на имунната система могат да се използват в борбата със силното желание за употреба на опиоиди

Имунната система, която ни помага в преборването на инфекции и грипни заболявания, би могла да се използва и в борбата срещу опиоидната зависимост, показват нови изследвания от Центъра за изследване на наркоманиите „Вандербилт“.

Ерин Калипари, асистент по фармакология и автор-кореспондент на изследването, посочва, че има специфични пептиди в имунната система – аминокиселинни съединения, които сигнализират клетките по какъв начин трябва да функционират.

Ако това действително е така, то те могат да повлияят на мозъчната активност и впоследствие на силното желание за употреба на наркотици.

„Открихме, че можем да се фокусираме върху тези имунни пептиди и да променим копнежите, които мъжките мишки имат храна и захар“, каза Калипари. „Сега разглеждаме какво трябва да направим, преди да можем да започнем клинични тестове с хора. Това е вълнуващо, защото виждаме как периферните системи като имунната система могат да влияят на желанието за консумация на определено вещество.“

Тя си сътрудничи с Дрю Кирали в Icahn School of Medicine към болницата Mount Sinai за това как работят тези системи и кой ще е най-добрият начин откритията от експериментите с животни да бъдат използвани в помощ на зависими пациенти.

Калипари предупреждава, че няма панацея за сложната болест, която представлява зависимостта – в същината си според нея тя може да бъде описана като монополизиране на допаминовата система от страна на наркотика, което от своя страна създава цикъл на злоупотреба с вещества. Въпреки това, не бива да се забравя, че случаите на отделните пациенти са силно повлияни от генетични или външни фактори, допълва Калипари. Нейната лаборатория е фокусирана върху неврологични интервенции, които могат да помогнат за намаляване на силните копнежи за употреба, докато пациентите работят върху други фактори, които допринасят за подобряването им.

„Един пример е, че открихме, че жените са особено уязвими към развиването на зависимост“, казва тя. „В крайна сметка искаме да можем да отидем до различни популации и да кажем: „Тези фактори предсказват вашата уязвимост към пристрастяването.“ След това искаме да се насочим към системи, които биха могли да подобрят резултатите от лечението им.“

„Няма да намерим едно лечение, което да поправи всичко, но в крайна сметка можем да се насочим към различни аспекти на пристрастяването при отделните пациенти.“

Източник: https://www.sciencedaily.com/releases/2018/09/180905113640.htm