телефонна линия

0888-99-18-66

BG
EN
Facebook Twitter YouTube - Email

Разстройствата, свързани с начина на възприемане на тялото и злоупотребата с анаболно-андрогенни стероиди сред мъжете

Разстройствата, свързани с начина на възприемане на тялото и злоупотребата с анаболно-андрогенни стероиди сред мъжете

През последните няколко десетилетия образът на идеализираното мъжко тяло в много страни се е променил към такъв със значително по-голяма мускулатура. Състезатели по бодибилдинг, мъжки модели и дори екшън играчки за деца са станали значително по-мускулести в сравнение с техните предшественици от 60-те години на миналия век. В днешно време младите мъже постоянно са изложени на мускулести мъжки образи на кориците на списанията, в рекламите, по телевизията и във филмите.

Може би като последствие от тези тенденции, младите мъже стават все по-загрижени за тяхната мускулатура, което е отразено в увеличаващото се разпространение на „мускулната дисморфия“ – форма на разстройство, свързано с начина на възприемане на тялото, което се характеризира с обсесивна грижа за вида на мускулите. За първи път описана в научната литература преди по-малко от 25 г., мускулната дисморфия вече е станала обект на редица доклади и е включена като официална диагноза в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства, Пета ревизия, на Американската психиатрична асоциация (DSM-5).

Има сведения, че приблизително 2,2% от американските мъже страдат от телесно дисморфично разстройство (въображаема грозота) и сред тези мъже от 9 до 25% имат мускулна дисморфия, което предполага, че е възможно стотици хиляди от мъжете в САЩ да имат този синдром.

Мъжете с мускулна дисморфия описват недоволство от размера и формата на тялото си и са твърде заети с идеята, че тялото им не е достатъчно мускулесто; тези мъже показват повишени нива на разстройства на настроението и тревожни разстройства, обсесивни и компулсивни поведения, злоупотреба с вещества и увреждане на социалното и трудово функциониране. Повечето мъже с мускулна дисморфия се ангажират с вдигане на тежести, много от тях употребяват диетични добавки, а в две проучвания 10 от 23 мъже (44%) и 11 от 24 мъже (46%) с мускулна дисморфия са съобщили за употреба на анаболно-андрогенни стероиди (ААС) – група лекарства, която включва тестостерон и многото му синтетични производни.

Неотдавнашен анализ е изчислил, че от 2,9 до 4 милиона души в САЩ, почти всичките от които мъже, са употребявали анаболно-андрогенни стероиди в някакъв момент от живота си. Според оценката от този анализ около 1 млн. мъже в САЩ са имали зависимост към ААС, когато са употребявали ААС във високи дози в продължение на години. Преди 80-те години на миналия век употребата на ААС е била ограничена най-вече до елитните атлети.

С публикуването на популярни книги за това как да се употребяват тези лекарства, започвайки през 80-те години, употребата на ААС започва да се разпространява от света на атлетиката към общото население. Днес повечето употребяващи ААС не са състезаващи се атлети, а по-скоро щангисти, които употребяват ААС най-вече, за да изглеждат по-слаби и по-мускулести. Сред увеличаващата се нова популация от употребяващи ААС, дори най-възрастните членове – тези, които първи за започнали употребата на ААС като младежи през 80-те, едва сега влизат в средната възраст и започват да изпитват комбинираните ефекти от дългосрочната злоупотреба с ААС и остаряването.

В своите опити да увеличат мускулите си и да намалят телесните мазнини, употребяващите ААС често комбинират много високи дози ААС с други вещества, подобряващи външността и изпълнението, като човешки хормон на растежа, тироидни хормони, инсулин, кленбутерол и други потенциално токсични вещества. Употребяващите ААС често проявяват допълнителни високорискови поведения като прием на наркотици (например кокаин и опиоиди), необезопасени сексуални поведения и необезопасени практики на инжектиране. Освен това, голям брой хора умишлено не употребяват незаконни ААС, но употребяват значителни количества билкови или диетични добавки, претендиращи да подобряват изпълнението и външния вид.

Продажбата на такива добавки е почти напълно нерегулирана и в много продукти са открити незаконни ААС, други анаболни съставки и дори токсични замърсители без никакви анаболни свойства. Затова тези добавки могат да представляват потенциални проблеми за здравето на употребяващите ги, включително за голям брой мъже и жени във Въоръжените сили на САЩ, чиято консумация на такива добавки се увеличава и които могат без знанието си да са изложени на ААС и други силни лекарства.

Появяващите се доказателства са показали няколко странични ефекта за здравето от употребата на ААС, включително повишен риск от преждевременна смърт, сърдечно-съдови заболявания, психиатрични ефекти, продължително потискане на оста хипоталамус-хипофиза-тестиси и възможни дълготрайни невротоксични ефекти. Дългосрочното излагане на свръхвисоки дози ААС е свързано с нарушена функция на миокарда и инсулт, сериозна кардиомиопатия и ускорено развитие на атеросклероза при млади хора, за които се знае, че са употребявали ААС. Също така, употребяващите ААС може да развият манийни или хипоманийни симптоми, свързани понякога с агресия, насилие и дори убийство.

Употребяващите ААС могат да развият продължителен хипогонадизъм (понижени нива на тестостерон) след спирането на ААС, което в някои случаи може да продължи с години. По време на абстиненцията при спирането на ААС хипогонадизмът може да предизвика при някои употребяващи тежка депресия, водеща в някои случаи до самоубийство. Малко лекари са запознати с лечението на предизвикан от ААС хипогонадизъм и лекарите често подхождат към него като просто съветват употребяващите да спрат тези лекарства. Обаче, в опит да самолекуват тежките симптоми на хипогонадизма при спиране на ААС, употребяващите често започват употребата отново, влизайки в порочен кръг на зависимост.

Свръхвисоките нива на ААС причиняват апоптотични ефекти върху човешките неврални клетки, увеличавайки възможността за деменция с ранно начало при хора с продължителна употреба на високи дози ААС (апоптозата е процес на програмирана клетъчна смърт). В допълнение, употребяващите ААС често страдат от нефротоксични ефекти (увреждане на бъбреците); увреждания на опорно-двигателния апарат, особено скъсване на сухожилия; чернодробни токсични ефекти; инфекции, пренасяни чрез игли, като ХИВ и хепатит С. Скорошен научен бюлетин на Ендокринното общество предоставя препратки към увеличаващата се литература, документираща тези разнообразни ефекти.

Знанието за дългосрочните здравни последствия от злоупотребата с ААС, както и знанието за ефективни стратегии за превенцията или лечението на това разстройство остават ограничени. Липсата на изследвания частично може да се отдаде на прикрития характер на употребата на или злоупотребата с ААС. Това пречи този проблем да получи внимание от създателите на политики и финансиращите агенции, които може да разглеждат ААС просто като проблем на незаконна употреба на тези вещества в спорта.

Темата получава малко отразяване в медицинските учебници и доскоро – ограничено внимание в цялостната медицинска литература. Следователно, много лекари може да не знаят за злоупотребата с ААС от хора, които вдигат тежести, но не са атлети и може да са неподготвени да лекуват пациенти, идващи с абстиненция от ААС или с други предизвикани от ААС усложнения.

Необходими са няколко стъпки, за да обърне внимание на и да се третират здравните проблеми, свързани с употребата на ААС. Проучванията с дългосрочно наблюдение са съществени, за да се определят разпространението, моделите на злоупотреба и здравните рискове, свързани с употребата на ААС. Тъй като клиничните изпитвания не могат по етичен начин да повторят високите дози ААС (често пъти комбинирани с други подобряващи външния вид и изпълнението лекарства), употребявани от хората, вдигащи тежести, които не са атлети, бъдещите наблюдателни проучвания вероятно представляват единственият приложим подход за събиране на данни за здравните рискове, свързани с тези лекарства.

В допълнение са необходими рандомизирани изпитвания, за да се оцени ефективността на интегрираните многостранни терапевтични интервенции за лечението на страничните ефекти от ААС и свързаните лекарства, включително интервенции за третирането на порочния кръг на хипогонадизъм при спирането на ААС, рецидива и зависимостта. Важно е да се повиши знанието на обществото, здравните работници и създателите на политики относно сериозните здравни последствия от ААС; вредното влияние на разстройствата, свързани с начина на възприемане на тялото като мускулната дисморфия и възможното неблагоприятно влияние на модерните медийни образи, които погрешно слагат знак „равно“ между мускулатурата и мъжествеността.

Източник: http://jamanetwork.com/journals/jama/fullarticle/2592911