BG
EN
Facebook Google Plus Twitter YouTube - Email

Пристрастяването на родителите към телефона може да доведе до проблеми с поведението на детето

Пристрастяването на родителите към телефона може да доведе до проблеми с поведението на детето

„Дали пристрастяването ни към смартфоните уврежда децата ни?“, питат от The Guardian след публикация на скорошно изследване относно намесата на технологиите в личния ни живот („техносмущенията“) – когато хората отклоняват вниманието си от другите, за да проверят телефона или таблета си.

Проучването, проведено в САЩ, включва повече от 300 родители, които са съобщили за използването на дигитални технологии и проверява дали те са почувствали, че това засяга взаимодействието с децата им и детското поведение. Редица технологични устройства са били проучени, включително компютри, телевизия и таблети – не само смартфоните.

Изследването открива, че половината от родителите съобщават, че използването на технологии нарушава взаимодействието с децата им три или повече пъти на ден. Поведенческите проблеми при децата са свързани с тези нарушения, но само при връзката майка-дете, не и при бащите.

Авторите предполагат, че това вероятно е така, защото в тази извадка децата са прекарвали повече време с майките си и затова броят на „техносмущенията“ е по-голям, но истинската причина е неизвестна.

Повечето от нас са преживявали фрустрация или раздразнение, когато някой, с когото говорим, внезапно прекъсне разговора, за да си провери телефона, така че е правдоподобно да се приеме, че децата преминават през подобни емоции.

Детското поведение може да бъде повлияно от много неща, включително промени в живота, нуждата от внимание или родителското настроение. Няма един-единствен правилен начин да се справите с трудното поведение, но бихте могли да опитате да говорите с детето си, да бъдете позитивни за добрите неща или да награждавате доброто поведение.

Откъде идва тази история?

Проучването е проведено от изследователи от Държавния университет на Илинойс и Университета на Мичиган – и двата в САЩ. Финансирано е от Държавния университет на Пенсилвания, Националния институт по злоупотреба с наркотици и Националния институт за детско здраве и човешко развитие.

Изследването е публикувано в списанието Child Development и е със свободен достъп, което означава, че е достъпно за четене онлайн.

Какъв вид проучване е това?

Това е кръстосано проучване, целящо да потърси връзките между „проблематичното използване на цифровите технологии от родителите“ (като трудности да устоиш на импулса да провериш устройството или да го използваш прекалено много), „техносмущенията“ при взаимодействията родител-дете и детското поведение.

Този вид изследване е добро за разглеждане на информация в определен момент от време, но не може да покаже как резултатите се променят с течение на времето – за да се проучи това, ще е необходима проспективна кохорта от хора.

„Техносмущенията“ са дефинирани като всекидневни прекъсвания в междуличностните взаимодействия или във времето, прекарано заедно, заради дигиталните и мобилни технологични устройства.

Кого включва проучването?

Проуването включва хетеросексуални родители с дете под 5-годишна възраст (средната възраст е била три години), които понастоящем живеят с партньора или съпруга/съпругата си. Те са били помолени да попълнят въпросник между 2014 и 2016 година.

Въпросникът е попълнен от 168 майки и 165 бащи от 170 семейства в различни американски области, от които 61% от семействата са имали повече от едно дете. 92% от родителите били бели, 95% били женени и 73% имали поне бакалавърска степен на образование.

Проучването разглежда следните проблеми:

„Проблематично използване на цифрови технологии от родителите“, което е измерено чрез скала за самооценка от три елемента, оценена от категорично съгласие до категорично несъгласие:

  • „Когато телефонът ми сигнализира за получени нови съобщения, не мога да устоя да не ги проверя.“
  • „Често си мисля за обаждания или съобщения, които мога да получа на мобилния си телефон.“
  • „Чувствам, че използвам мобилния си телефон твърде много.“

„Техносмущенията“ във взаимоотношенията родител-дете са измерени чрез самостоятелно отчитане от майките и бащите. Родителите са били попитани: „В един типичен ден около колко пъти следните устройства прекъсват разговор или дейност, в която сте ангажирани с детето си?“ Отговорите са от нито един до 20 пъти:

  • мобилен телефон/смартфон;
  • телевизия;
  • компютър;
  • таблет;
  • Айпод;
  • конзола с видео игри.

Екстернализиране и интернализиране на поведенческите проблеми от детето: родителите са попълнили части от Списъка за проверка на детското поведение, отнасящо се до поведението на децата им сега или през последните два месеца:

  • екстернализирането включва твърдения като „не може да седи спокойно, неспокойно е или хиперактивно“, „лесно се фрустрира“ и „има гневни изблици и лесно избухва“;
  • интернализирането включва твърдения като „хленчи“, „цупи се много“ и „чувствата му са лесно раними“.

Качеството на партниране между родителите – колко добре родителите работят заедно при отглеждането на децата – е контролирано, както и родителските депресивни симптоми и родителският стрес. Родителите също така съобщават различни демографски данни и за използване на медии от децата.

Какви са били основните резултати?

  • Майките и бащите съобщават следно за около две устройства, които поне веднъж или повече пъти в типичен ден се намесват във взаимодействието с децата им.
  • Родителите са съобщили за проблематична употреба на цифрова технология (40% от майките и 32% от бащите), която е свързана с „техносмущения“ във взаимоотношенията с децата им.
  • Забелязаните „техносмущения“ във взаимодействието майка-дете са свързани с проблеми в детското поведение – и екстернализиране, и интернализиране – според оценката на майките и бащите.
  • В същото време, забелязаните „техносмущения“ във взаимодействието баща-дете не са били свързани с поведенчески проблеми.
  • Само 11% от родителите съобщават, че „техносмущения“ не са възниквали, а 48% съобщават за възникването им три или повече пъти в типичен ден.
  • Демографията, депресията, детската възраст и използването на медии не са променили резултатите.

Как изследователите интерпретират резултатите?

Изследователите заключават, че изследването им е „първото, което показва значими връзки между начина, по който родителите сами възприемат проблематичното използване на  цифрови технологии, начина, по който забелязват „техносмущенията“ в родителстването и съобщените трудности в детското поведение.

Заключение

Откритията на това проучване предполагат, че когато майките и бащите съобщават, че са били разсеяни от цифрова технология, това предизвиква прекъсване във взаимодействията с децата им. Тези прекъсвания при майките – но не и при бащите – изглежда имат влияние върху детското поведение.

Авторите предполагат, че лошите резултати от взаимодействието могат да бъдат открити единствено във взаимодействието майка-дете, защото децата може да реагират различно на майчинската отзивчивост спрямо бащината. Също така може причината да е и в това, че децата в тази извадка просто прекарват повече време с майките си всеки ден, така че това води до повече възможности за възникване на „техносмущения“.

Въпреки това има някои важни неща, които да вземем предвид при това изследване:

  • Почти всички участници са бели, имат високо ниво на образование и са от САЩ. Следователно резултатите може да не са приложими за други популации.
  • Проучването включва само докладване от самите родители, което може да бъде причина за пристрастие. Например родителите може да подценят или надценят тяхното използване на цифрови технологии или може да не желаят да отговорят честно на въпросите за поведението на децата им, ако се страхуват, че това може да ги покаже в лоша светлина.
  • Тъй като изследването е кръстосано, то предоставя само моментна снимка на родителското и детското поведение, което във времето може да се промени.
  • Само деца под 5-годишна възраст са били включени. „Техносмущенията“ могат да имат различни ефекти върху поведенческите последствия при по-големите деца – например може да ги окуражат да използват технологиите по позитивен начин. По-нататъшни изследвания са необходими, за да се определи дали последствията са позитивни или негативни.

Децата могат да реагират силно, когато са изморени, гладни, превъзбудени, фрустрирани или отегчени. Да оставите таблета или телефона си и да се ангажирате с детето си може да бъде ефективен метод да потиснете такова поведение в зародиш.

Източник: http://www.nhs.uk/news/2017/05May/Pages/Parents-phone-addiction-may-lead-to-child-behavioural-problems.aspx