Как LSD действа на мозъка и предизвиква ефектите си?

Ефектите на LSD могат да продължат до 15 часа. Изображения, разкриващи как веществото взаимодейства с рецептори в мозъка, могат да обяснят защо триповете продължават толкова дълго, докато друго изследване, включващо подобни рецептори, показва защо преживяванията се възприемат като изпълнени със смисъл.
LSD действа на няколко различни рецептора в мозъка, включително тези за серотонин и допамин, но не се знае точно по какъв начин тези рецептори са отговорни за разнообразните ефекти.
Даниъл Уейкър и неговите колеги от Университета на Северна Каролина, Чапъл Хил, използвали кристалография, за да видят структурата на LSD при свързване с рецептор в мозъка, който обикновено засича серотонин. Те откриват, че част от серотониновият рецептор 2B действа като капак, който се затваря около молекулата на LSD и я задържа.
Това би могло да обясни продължителните трипове, които LSD предизвиква. „Отнема много време на LSD да влезе в рецептора, но след като това се случи, не се маха“, казва Уейкър.
Все пак има противоречиви доказателства. Други изследвания са показали, че LSD остава в кръвта за дълго време. „Не е нужно удължено действие върху рецептора, за да се обясни продължителността на действието“, казва Матиас Лиехти от Университета на Базел, Швейцария.
Но ако Уейкър е прав, фактът, че LSD „засяда“ в рецепторите може да означава, че предизвиква ефекти при много ниски дози. През последните години има доклади за хора, които взимат LSD в количества, които са твърде малки, за да предизвикат халюцинации, в опит да стимулират креативността си или общото си благополучие.
Има малко сигурни доказателства за това дали приемът на такива малки дози работи, но Уейкър казва, че психоактивни ефекти при тези условия са възможни. „Нашето изследване подсказва, че дори много малки количества LSD могат да са достатъчни за предизвикване на психоактивни ефекти.“
Научният интерес към клиничната употреба на LSD се е възродил през последните години – особено за облекчаване на психични разстройства като посттравматично стресово разстройство и тревожност. Също така има и признаци, че LSD има облекчаващ непсихоактивен ефект при други заболявания като клъстерно главоболие.
Второ изследване открива доказателства, че LSD влияе на мозъка чрез свързване със серотониновите рецептори и подсказва за възможни пътища за терапевтично приложение на ефектите му. Катрин Прелър и нейните колеги от Университета на Цюрих, Швейцария, дали на 22 доброволци по 100 микрограма LSD, за да определят ролята на серотониновия рецептор 2A, който наподобява този, изследван от екипа на Уейкър.
В някои тестове на участниците бил даден и кетансерин – вещество, което блокира серотониновия рецептор 2А. В тези тестове трипът (включващ халюцинации, чувства на отделеност от тялото и блаженство) бил напълно блокиран, което показва, че този рецептор трябва да е отговорен за него.
Изследователите пуснали музика на участниците. Някои от песните били предварително определени от участниците като смислени, а други – не. Докато били под влиянието на LSD, те оценили „безсмислените“ песни като такива с голямо значение – ефект, който кетансеринът също блокирал.
Прелър мисли, че тези открития подсказват, че серотониновият рецептор 2A е важен за това как решаваме кои неща за релевантни за нас. „Това е нещо от невероятно значение за всекидневния ни живот“, казва тя. „Ние го правим постоянно, например, когато видим познато лице.“
Някои психични разстройства като шизофрения и фобии са свързани с отделяне на твърде много внимание на неважни стимули. Прелър спекулира, че LSD може да помогне на тези хора да пренасочат вниманието си в друга посока.
„Ако имате пациент с депресия, който постоянно има негативни мисли, LSD може да улесни процеса на приписване на значение на други неща“, казва Прелър.
От друга страна, хора с тези разстройства може да имат полза от вещества, които намаляват активността на серотониновия рецептор 2А като кетансерин.