Дългосрочната употреба на опиоиди увеличава риска от новопоявила се депресия
Опиоидите може да причинят краткосрочно подобрение на настроението, но дългосрочната им употреба представлява риск за възникването на депресия. Това показва проучване на Университета в Сейнт Луис (САЩ).
Изследването „Продължителност, доза на предписаните опиоиди и повишен риск от депресия в 3 големи групи пациенти“ е публикувано онлайн на 11 януари в Annals of Family Medicine. Джефри Шерер, доктор на науките и доцент по медицина на семейството и общността в Университета в Сейнт Луис, и неговите съавтори смятат, че откритията могат да бъдат обяснени с дългосрочната употреба на опиоиди (повече от 30 дни), водеща до промени в невроанатомията и ниски нива на тестостерон, които са част от други възможни биологични обяснения. Връзката е независима от вече известния принос на болката за депресията и проучването призовава лекарите да вземат предвид приноса на опиоидната употреба, когато пациентите им развият депресивни състояния.
„Свързаната с опиоиди новопоявила се депресия има връзка с по-дългата продължителност на употребата, но не и с дозата“, пише Шерер. „Пациентите и лекарите трябва да знаят, че употребата на опиоидни обезболяващи за повече от 30 дни представлява риск за възникване на депресия.“
Изследването призовава към допълнителни проучвания, за да се определи кои пациенти са най-уязвими към свързана с опиоиди депресия.
Шерер и съавторите му са събрали данни за пациенти за периода 2000-2012 г. от Здравната администрация на ветераните (VHA), Baylor Scott & White Health (BSWH) и от Здравната система на Хенри Форд (HFHS).
Групите от данни обхващат 70 997 пациенти на VHA, 13 777 пациенти на BSWH и 22 981 пациенти на HFHS. Пациентите са били нови опиоидни употребяващи на възраст от 18 до 80 г., без диагноза за депресия, когато за започнали да приемат лекарствата.
Изследването на Шерер разширява обхвата на предишно негово проучване на пациенти-ветерани и опиоиди, за да определи:
• дали употребата на опиоиди за по-дълъг период от време е свързана с появата на депресия, докато дозата се контролира;
• дали по-високата доза опиоиди е свързана с появата на депресия след коригиране на продължителността;
• дали употребата на опиоидни обезболяващи остава свързана с появата на депресия след контролна проверка на оценките за сила на болката в данните за пациентите на VHA;
• дали резултатите се обобщават в две независими групи в здравеопазването.
12% от изследваните пациенти на VHA, 9% от пациентите на BSWH и 11% от пациентите на HFHS са развили депресия след употребата на опиоидни обезболяващи.
„Откритията бяха забележително последователни сред трите здравни системи, въпреки че пациентите им се различават много по своите характеристики“, казва Шерер. И в трите групи пациенти по-дългата продължителност на употреба на опиоидни обезболяващи е била свързана с появата на депресия след контролирането на болката и еквивалентните ежедневни дози морфин.
Авторите отбелязват, че проучванията за ефективността на опиоидите в лечението на депресия, въпреки че са ограничени от малките групи изследвани лица, кратките периоди на проследяване и липсата на контролни групи, не поддържат опиоидите като ефективно дългосрочно лечение за депресия.
