BG
EN
Facebook Google Plus Twitter YouTube - Email

Да, хората могат да умрат от опиоидна абстиненция

Да, хората могат да умрат от опиоидна абстиненция

Публикация на Националния център за изследване на наркотиците и алкохола в Университета на Нов Южен Уелс, Австралия. Автори Шейн Дарк, Сара Ларни и Майкъл Фарел.

Обикновено се смята, че опиоидната абстиненция е неприятна, но не и животозастрашаваща. Обаче тя може и понякога води до смърт. Усложненията от абстиненцията често се подценяват и не се проследяват адекватно. Крайно необходимо е в арестите, затворите и други институции, в които е вероятно да има хора в абстиненция, да бъдат разкрити медицински програми с цел да се предотвратят тези смъртни случаи.

Смъртта е необичайно, но катастрофално следствие на опиоидната абстиненция. Усложненията ѝ по време на лечение често се подценяват и се наблюдават неадекватно. В този коментар подчертаваме недооценения риск от смърт, обсъждаме смъртните случаи, станали по време на опиоидна абстиненция в американските и британски арести и затвори и изследваме изводите за медицинското лечение.

Синдромът на опиоидната абстиненция е добре описан. Знаците и симптомите включват дисфория, безсъние, разширени зеници, настръхване на кожата, прозяване, болки в мускулите, сълзотечение, хрема, гадене, треска, потене, повръщане и диария. При опиоиди с кратко действие като хероина тежестта на симптомите обикновено е най-голяма на втория и третия ден. Синдромът в повечето случаи се определя като подобна на грип болест, субективно тежка, но обективно умерена, което е в противоположност на животозастрашаващите абстинентни синдроми при бензодиазепини и алкохол. И наистина, често се казва, включително и публично от медицински лица, че „никой не умира от опиоидна абстиненция“.

Как би могъл някой да умре по време на опиоидна абстиненция? Отговорът се намира в последните два клинични симптома, представени по-горе: повръщане и диария. Постоянните повръщане и диария могат да доведат, ако не се лекуват, до обезводняване, хипернатриемия (повишени нива на натрий в кръвта) и произтичаща от нея сърдечна недостатъчност.

Има документирани такива смъртни случаи, станали по време на абстиненция – всичките в арести, датиращи от края на 90-те години на миналия век досега. През 1998 г. Джудит МакГлинчи била изпратена в ареста във Великобритания и изпаднала в хероинова абстиненция. Тя страдала от постоянно повръщане, внезапна загуба на тегло и обезводняване. Като причина на смъртта било посочено увреждане на мозъка поради липса на кислород, причинено от спиране на сърцето. В Европейския съд по правата на човека било заведено дело за неизпълнение на задълженията за полагане на грижи, което било спечелено.

През последните години има поредица от подобни случаи, отразени в медиите между 2013 и 2016 г., които са станали в арести в САЩ. Ние знаем за 10 такива докладвани случая – шест жени и четирима мъже, на възраст от 18 до 49 г.

Всички такива смъртни случаи са предотвратими, ако се приложи подходящото медицинско лечение. При всеки един случай процесът на смъртта е бил продължителен и е имало достатъчно време човекът да бъде лекуван успешно.

Защо тогава са се случили? Това са били случаи на пренебрегване или на липса на медицински средства, с които да се помогне на човека. Включването на интравенозна система, например, не се смята за подходящо в извънболнична обстановка. Не може да се определи сериозността на нивото на обезводняване, а се приема, че кроткият затворник е добър затворник. В арестите има повече случаи на абстиненция, отколкото във всяка друга институция, но в тях често няма необходимите медицински ресурси за лечението на тежки абстинентни състояния. В действителност, едно проучване на американските арести открива, че само една четвърт от тях имат услуги за алкохолна или наркотична детоксификация.

Необходимо е спешно да се повиши знанието за риска от фатален изход, когато липсва подходящо медицинско лечение. Хората могат да умрат от опиоидна абстиненция и това се случва. Значителното нарастване на употребата на хероин в САЩ през последните години превръща лечението на хероиновата абстиненция в голям медицински проблем за изправителната система, тъй като употребяващите опиати представляват една много голяма част от затворническото население. Нещо повече, тъй като арестите са вход към изправителната система, там е най-вероятно да се наложи лечението на острата абстиненция на зависимите към опиоиди арестанти.

Може ли да се направи нещо? Има протоколи за справяне с такива случаи в арестите в САЩ. Въпреки това, зависимите към хероин затворници често описват медицинското лечение на абстиненцията като далеч от оптималното. Това със сигурност е било така в докладваните смъртни случаи в арестите. Опиоидната абстиненция трябва да бъда призната в изправителната система, както и навсякъде другаде, като потенциално животозастрашаваща и да бъде лекувана съответно. Това е от особено значение за арестите, които са за кратък престой и където един употребяващ хероин може да бъде изпратен до час, след като бъде арестуван на улицата.

Като алтернатива на лечението на абстиненцията може да се предложи опиоидна заместваща терапия на зависимите към опиати арестанти, влизащи в изправителната система. Предоставянето на такава терапия в подобна среда се прилага успешно в много юрисдикции и е свързано с по-ниска смъртност и с по-добър клиничен резултат след освобождаването, в сравнение с тези, които са били зависими към опиати при ареста и е трябвало да преминат детоксификация.

Едно скорошно проучване съобщава, че продължителното поддържащо лечение е било свързано с 93% намаляване на риска от смърт по време на задържане в арест в рамките на 10-годишен период. Подобни действия, предоставящи ефективно лечение на зависимост към наркотици, са необходими в арестите и затворите. Това е особено важно за САЩ, имайки предвид сегашната епидемия от зависимост към хероин и опиоиди, тъй като броят на хероиново зависимите, които влизат в арестите и затворите, най-вероятно ще нарасне значително през идните години.

Хероиновата абстиненция не е дребен проблем. Растящият брой смъртни случаи заради абстиненция в САЩ досега е получавал недостатъчно внимание. Ако се оказва подходящо медицинско лечение, не би имало такива смъртни случаи.

Източник: http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/add.13512/full