Българската политика относно наркотиците през 2016 от гледна точка на UNGASS

UNGASS 2016 представлява Специална сесия на Генералната асамблея на ООН относно наркотиците, която се проведе през април тази година. Анна Любенова прави анализ на българските политики относно наркотиците през призмата на това важно събитие:

България не е изпратила делегация за UNGASS 2016 (държавата е била представена от постоянната си делегация в Обединените нации), нито е участвала активно в подготовката за това важно събитие от световен мащаб. Нямало е предварителен дебат в страната и правителството е обявило, че България ще подкрепи безусловно позицията на ЕС за UNGASS.

След внимателен анализ на финалния документ от Сесията и позицията на ЕС (и двете официално подкрепени от България) тяхното сравнение с реалната политика на България относно наркотиците е доста обезкуражаващо. Ето някои примери:

Според общата позиция на ЕС за UNGASS зависимите към наркотици трябва на първо място да бъдат считани за хора, които имат нужда от грижа и лечение. В България притежанието на наркотици е криминално проявление без значение от вида вещество и количеството му и се наказва с една до три години затвор. Това всъщност превръща зависимите от хора в нужда от грижа и лечение в престъпници. Като се има предвид състоянието на системата за лечение на зависимости, е по-вероятно зависимият да попадне в затвора отколкото в терапевтична програма.

И ЕС, и ООН подчертават нуждата от съгласуван обществено-здравен подход и свободен от дискриминация достъп до широк обхват от интервенции включително психосоциално, поведенческо и асистирано с лекарства лечение. Скорошен доклад за политиката на България за периода 2009 до 2014 година показва, че достъпът до такова разнообразие от програми е много ограничен. Само около 15% от зависимите имат достъп до безплатни програми за лечение, финансирани с публични средства. Националният здравноосигурителен фонд не поема роля в лечението на зависимост към наркотици, въпреки че значителна част от зависимите плащат своите здравни осигуровки. Липсата на финансови ресурси е сред водещите причини за отпадането от метадоновите програми в България. Лечението на зависимости и мерките за намаляване на вредите не са достъпни в никой от затворите тук, въпреки че ЕС и ООН изрично препоръчват достъп до широк обхват от интервенции в местата за задържане под стража. 10% от отпаданията от метадоновите програми се дължат на това, че пациентът е попаднал в затвора, където не може да продължи лечението си.

Друга важна препоръка на ЕС, която също присъства в Стратегията на ЕС за борба с наркотиците и Планът за действие, е въвеждането на алтернативи на затвора и принудителните мерки за употребяващите правонарушители в случаи на маловажни нарушения. Тази възможност изцяло отсъства от българската правосъдна система.

И накрая, документът от UNGASS и документът, съдържащ позицията на ЕС, настояват за изразено участие на гражданското общество и за базирани на научни доказателства решения. Националният съвет по наркотични вещества на България се състои само от правителствени представители, провежда затворени заседания и рядко обсъжда каквито и да е теми с представители на гражданското общество. По всяка вероятност дистанцията от реалния живот на хората, които употребяват наркотици, е причината за малкия напредък в политиката на България относно наркотиците.

В тази ситуация малкото граждански организации, които все още са в позиция да се включват в дебата, се чувстват безпомощни и самотни. Те имат разумното очакване за по-високо ниво на ангажираност от Европейски структури относно официални документи и позиции на ЕС, които биват подписвани от държавите-членки и никога не се прилагат. Повече подкрепа от международни мрежи би била добре дошла в специфичната и сложна ситуация на Югоизточна Европа.

Източник: http://drogriporter.hu/en/Bulgaria_and_the_UNGASS