Кой употребява наркотици и защо?

Употребата на наркотици е съзнаван избор, но често пъти е симптом на несъзнаван проблем. Употребата често пъти се явява като несъзнаван опит за самолечение. Редки са случаите, в които някой може да вземе наркотик, без да знае за това.

Липсата на достатъчна и обективна информираност от страна на хората, започващи да употребяват, нерядко ги води до сериозни проблеми. Понякога необходимата информация дори не съществува в даден момент. Поради непрекъснатата поява на нови и нови вещества на пазара, употребяващите често пъти не само не знаят какви са рисковете и ефектите, но и дори не са сигурни какво точно приемат.

Липсата на познания относно ефектите и рисковете е чест фактор при първата употреба. При мнозина очакванията по отношение на преживяването, свързано с употребата, и реалността се разминават, което понякога играе лоша роля в по-нататъшния им опит с психоактивните вещества. Това разминаване може да се превърне в причина да искат да повторят, „преследвайки създадени вече легенди за изживяването“ или пък експериментирайки с нови вещества.

Причините за започване на употребата на психоактивни вещества са както субективни, така и свързани с външни социални и културални обстоятелства. Сред тях могат да са: опит за подражание с цел интегриране в дадена група или субкултура, опит за справяне с трудностите, тестване на границите, задоволяване на любопитството, преодоляване на скуката или просто заради вълнението, че това не е позволено.

Дали първоначалното експериментиране ще се превърне в постоянна употреба зависи както от особеностите на личността на самия употребяващ, така и от средата – семейната и социалната. Поставянето на граница на такъв тип поведение от страна на обкръжението може да бъде превантивен фактор и да не позволи експериментирането и употребата да преминат в злоупотреба или зависимост. От друга страна обаче, поставянето на граница би могло да бъде изтълкувано като отхвърляне и да се превърне в причина употребяващият да потърси друго място, на което ще бъде „приет“ и „одобрен“.

Употребата на наркотици е феномен, който не се ограничава до определена група или класа, той може да се случи във всички слоеве на обществото. Същото важи и за зависимостта към наркотици.

Различните видове наркотици се използват обикновено при различни обстоятелства. Някои употребяващи може да се ограничат до един тип наркотик; други могат да използват различни наркотици в зависимост от ситуацията или настроението, в което са:

• стимулантите се използват в кръга на забавление или в определени случаи, като например от хора, които искат (или им се налага) да работят цяла нощ;
• наркотиците с успокояващ, релаксиращ ефект се използват от хора с проблеми със съня и/или тревожни разстройства, но също така и от хора с личностови разстройства и/или социални проблеми;
• халюциногените може да привлекат вниманието не само на млади хора, които са любопитни и поради това имат желание да пушат канабис от време на време, но също така и на по-възрастни индивиди, които търсят нови, променящи съзнанието преживявания.

Когато употребата на психоактивни вещества зачестява и се превръща в необходимост, говорим за формирането на вредна употреба и впоследствие – на зависимост. В повечето случаи не се стига дотам. Възможно е да няма ескалиране и да се остане само на ниво експериментиране, което след определен период от време да бъде преустановено напълно.

Хората, които експериментират с наркотици, избират да го правят. Когато употребата се превърне във вредна употреба, тогава първичната причина за нея е общо взето без значение. При зависимите вече изобщо не става дума за избор – те не употребяват за удоволствие, а защото са развили заболяване. За последните съществува само изборът дали да се лекуват или не.