Зависимостта към хероин нанася удари и на високото, и в ниското
Зависимостта към хероин нанася удари и на високото, и в ниското, „наркоманите” в неравностойно социално положение заслужават също толкова съчувствие, колкото и Филип Сиймур Хофман
Важно е да има разбиране защо хората се обръщат към наркотиците
От Ник Бартън, Административен ръководител на Action on Addiction, Великобритания
Смъртта на Филип Сиймур Хофман от предполагаема свръхдоза хероин предизвика всякакви реакции и коментари не само за човека, но и затова как той, една преуспяла личност с много социални преимущества, е могъл да стигне до такъв жалък и самотен край – на пода в хотелската баня. В тази смесица от скръб и скверен интерес разбирането за наркотика и (което е по-важно) за употребата му от хората би могло да се загуби.
Хората взимат наркотици заради това, което правят наркотиците. Те действат върху начина, по който човек се чувства. В това е тяхната примамливост и същността на зависимостта е (провалящата се) борба да се установи контрол над връзката с наркотика. За мнозина тази връзка става всепоглъщаща, с поредица от вредни последствия, включително върху семейство, приятели и колеги, но нито едно от тези последствия не възпира продължителната употреба. Не всички избират едни и същи наркотици. Хората обикновено са привлечени от онзи наркотик, който съответства на тяхната психология и физиология. Не всеки употребяващ иска тръпката от кокаина или свалящото задръжките напиване с алкохол.
Хероинът се синтезира от срещащия се в природата морфин. Единият източник са маковете, отглеждани в Афганистан. Когато навлезе в мозъка, хероинът се преобразува обратно в морфин и се свързва с молекулите в клетки, известни като опиоидни рецептори, които посредничат за въприятието за удоволствие и болка. В медицината морфинът се използва за облекчаване на физическа болка, но в действителност той облекчава също и емоционалната болка, като пренася употребяващия извън тежката реалност, поне докато трае ефектът. Хероинът кара употребяващите да почувстват вълна от еуфория, особено когато е инжектиран. Той има и други физически ефекти като сънливост, затопляне на кожата и сухота в устата.
Опиоидните рецептори могат да бъдат открити в онези части на мозъка, които контролират основни жизнени функции като кръвното налягане и дишането. Ефектът на хероина върху дишането е причината той често да е замесен във фатални свръхдози. Когато тялото е под въздействието на хероина, то просто „забравя” да диша. Жизненоважно е да се помни, че рискът от смърт е по-голям сред хората, които доскоро са били „чисти”, защото толерансът им ще бъде намален. Но кой мисли за това в момент на отчаяние?
Редовната употреба на хероин променя мозъчните функции и едно от последствията е толерансът, поради което все повече наркотик е необходим, за да се постигне и поддържа ефектът. Това върви ръка за ръка със зависимостта, която се преживява като силна, дори непреодолима нужда да се продължи употребата с цел да се избегнат неприятните симптоми на абстиненцията. Употребяващият губи способност за обективно разпознаване на нанесените вреди заради мощното привличане към наркотика, което действа на много по-примитивно ниво.
Въпреки че съществува голям риск от зависимост, не всеки, който опитва хероин, става зависим. Нито пък употребата му е ограничена сред хората в неравностойно социално положение, както подсказва наскоро загубеният живот на известния актьор. Зависимостта не дискриминира. Завладяващо е да се наблюдава колко съчувствие и емпатия се изливат към Филип Сиймур Хофман – емоции, които са рядко изпитвани към хиляди и хиляди други „наркомани” от социално неравностойна среда.
Превод на Национална информационна линия за наркотиците и алкохола
