Изпрати SMS с текст: DMS HELPLINE на кратък номер 17 777


Дари 1 лев (няма ДДС) чрез еднократни SMS и абонаменти. За абонати на Telenor, VIVACOM и A1.
Подкрепи нашата Линия, дари 1 лев!

телефонна линия

0888-99-18-66

BG
EN
Facebook Twitter YouTube - Email

След като се събудим от кошмара COVID-19

След като се събудим от кошмара COVID-19

За почти всички нас настоящата COVID-19 пандемия представлява първият път, в който се срещаме с пряка и обозрима заплаха за живота си. Съответно, спазваме правилата за социално дистанциране и подкрепяме мерките за увеличаване на наличната медицинска техника за справяне с тежките остри инфекции. Но след известно време, може би до една година, това ще свърши. За повечето хора, включая политиците, това ще бъде краят. За съществен процент от хората, обаче, последствията ще продължат с години, ако не и до живот. Това продължение ще се изразява в мозъчни разстройства – неврологични и психиатрични. Трябва да се готвим за това отсега.

Много вирусни епидемии водят до развитието на неврологични заболявания при значителен брой от инфектираните. Една от причините да имунизираме децата против морбили е да елиминираме рядката възможност за развитие на хроничен енцефалит. Вирусните епидемии често водят до увреждания на мозъка. Най-яркия пример за това е летаргичният енцефалит, описан от Оливър Сакс в книгата му „Пробуждания“ (‘Awakenings’). Такива болести са последвали пандемията от 1918 г., оставяйки стотици хора в „заключено състояние“ на полу-кома. През 50-те години става ясно, че вирусът уврежда неврони в мозъка, отговорни за произвеждането на невротрансмитера допамин. Учените откриват, че могат да възстановят нивата на допамин чрез лечение с L-dopa и по този начин да извадят пациентите от състоянието на полу-кома.

Когато започнах да работя като психиатър през 70-те години, имах пациенти с тежка форма на депресия, възникнала вследствие на грипната епидемия от 1957 г., по време на която повече от 9 милиона британци са заразени. Допускам, че тогавашният вирус е увредил неврони, произвеждащи регулиращи настроението невротрансмитери като норадреналин и и серотонин, макар че по онова време нямахме възможности за изследване мозъка на пациентите. В днешно време модерни образни диагностики като ПЕТ скенер ни дават възможност да изследваме както промени в невротрансмитерите, така и възпаление на невроните, което може да доведе до такива увреждания.

COVID-19 е със сигурност невротоксична болест. Често тя се проявява с периферен неврологичен синдром, характеризиращ се най-често със загуба на вкуса и обонянието, а понякога и със сърбеж. Главоболието е често и вероятно представлява форма на енцефалит. Влошаване на съществуващи неврологични заболявания като епилепсия е също документирано. Ние знаем за други коронавируси, които могат да стигнат до мозъка и да се предават от неврон на неврон, и е възможно част от фаталните случаи да се дължат на увреждания в жизненоважните центрове на дишането и на сърцето в мозъчния ствол. Само времето ще покаже дали тези краткосрочни ефекти ще оставят трайна следа и затова е важно да бъдат установени диагностични процедури, които да проследяват тази възможност.

Малка част от хората ще изпитат неврологични проблеми, но е възможно много пациенти да развият психиатрични проблеми. Общата популация изпитва повишени нива на тревожност, свързани със страха от инфекция, загуба на доходи и очаквания за икономическа криза. Това е особено релевантно за хора с тревожни разстройства като обсесивно-компулсивно разстройтво (ОКР) със страх от заразяване. Тяхното положение е влошено от (частично) затворената психиатрична система за лечение във връзка с мерките за самоизолация поради COVID-19.

Здравните кадри са изложени на повишен риск от инфекция с COVID-19, страх, обострен от факта, че има недостиг на предпазни облекла, както и огромно психично натоварване от продължителните часове работа. Много от тях се занимават със случаи, непознати за клиничната им практика, често оставени в безпомощност да помогнат на пациентите си, което може да доведе до форма на посттравматично стресово разстройство (ПТСР).

Хората, чиито инфекции водят до хоспитализация, са с много по-голям риск от развитие на ПТСР, както и техните семейства, които се страхуват за здравето им, лишени от контакт със своите близки. Близо една трета от пациентите, приети в интензивни отделения, развиват психиатрични проблеми и тази пропорция е вероятно да се увеличи при вирус, който засяга мозъка. На базата на този анализ предполагам, че ПТСР и депресията ще бъдат основните дългосрочни последици на COVID-19. Трябва да се подготвим отсега, за да минимизираме честотата и въздействието им. В противен случай дългосрочният товар на психиатричните заболявания ще бъде огромен, скъпоструващ на обществото и може би най-сериозният проблем от COVID-19 след икономическата криза.

И въпреки че вече има положени усилия в помощ на здравните работници във връзка с увеличения стрес, това няма да реши проблема в дългосрочен план. Трябва ни систематичен план за оценка на неврологичните и психологични последствия от COVID-19, установяването на доказани интервенции за състояния като ПТСР и депресия, както и спомагане за развитието на нови видове лечения като медицински канабис, MDMA и псилоцибин (и други психиделици като аяхуаска). Вече има движение в тази посока – на 21-и май базираната в Кембридж неправителствена организация за развитие на изследванията в областта на ОКР, Orchard, започва обществена кампания за набиране на средства за провеждането на изследване за лечението на ОКР с псилоцибин, начело с водещия в областта експерт Наоми Файнбърг и екип на Импириал Колидж.

В момента Британските здравни власти и изследователи в областта на медицината работят заедно за справянето с непосредствената заплаха от вируса. Имаме нужда от подобна оперативна група, коята да установи програма от разнообразни видове терапии, като оптимизира настоящите и подпомогне развитието на нови видове – като тези с нелегални (в момента) вещества. Само по този начин ще можем да намалим дълготраийните последствия от COVID-19 върху здравето на мозъка.

Професор Дейвид Нът

Източник: https://drugscience.org.uk/covid19-psychiatry/