Изпрати SMS с текст: DMS HELPLINE на кратък номер 17 777


Дари 1 лев (няма ДДС) чрез еднократни SMS и абонаменти. За абонати на Telenor, VIVACOM и A1.
Подкрепи нашата Линия, дари 1 лев!

телефонна линия

0888-99-18-66

BG
EN
Facebook Twitter YouTube - Email

Да се придвижим в посока на приемането по време на COVID-19

Да се придвижим в посока на приемането по време на COVID-19

Разбираемо е, ако напоследък се чувствате гневни, тревожни или уплашени, или от всичко по малко. В ситуацията на криза с COVID-19 не сте единствените. Може да се чувствате объркани и емоциите ви да се менят бързо. Навярно ви е трудно да приемете и осъзнаете всичко, което се случва в момента в света. Условията, в които живеем в момента, са безпрецедентни. И със сигурност сме далеч от нормалното.

В същото време, съществува и добавено напрежение от това да се чувстваме добре, да продължаваме както обикновено, което се счита за признак на сила. Истинката сила, обаче, е да назовем автентичните си чувства и да отбележим колко ни е трудно (естествено това може да не е така за всеки от нас). Нека се спрем и да си го кажем. Говорете с приятели и близки за трудностите, които изпитвате от промяната на ежедневието си, от променените работни условия и изисквания, от грижата за децата вкъщи, докато работите, или от това, че сте изгубили работата си и се притеснявате за финансите си.

Ако назовем трудностите си и изоставим нереалистичните очаквания, че трябва моментално да намерим начин да бъдем ОК, ще се приближим към откриване на истински здравите начини за справяне.

Да чувстваме чувствата си е ОК

Отрицанието е напълно приемлив механизъм за справяне за известно време. Той е естествената първа фаза на загубата и тъгуването. А в сегашното положение има много неща, които сме загубили – рутината, предсказуемостта, работата или училището, такива каквито ги познаваме, социалните контакти, плануваните събития, чувството за контрол. Това е значително количество промени. И много често мозъкът ни генерира мисли толкова бързо, че в известен смисъл на емоциите им трябва време за да наваксат и влязат в синхрон с реалността.

В момента и през следващите няколко седмици, а може би и за по-дълъг период, е възможно да се чувствате по-тъжни или дори депресирани. Поради обстоятелствата прекарваме много повече време вкъщи, което по принцип е предизвикателство за психичното ни здраве. Липсата на социални контакти, липсата на витамин Д и време сред природата са все фактори, които могат да допринесат за увеличаване на чувството за тъга. Важно е да си позволяваме да изпитваме емоциите си такива, каквито са. Опитите да се противопоставяме на емоциите си могат да доведат до още повече фрустрация, гняв и загуба на енергия. Бъдете отворени и търпеливи.

Избягвайте формулировки от типа „Ами, ако...“ и „Ако само...“

Честото използване на формулировки от типа „Ами, ако...“ вероятно ще повиши тревожността ни. Разбираемо е, че в настоящата кризисна ситуация е лесно да се впуснем в развиването на всякакви сценарии (повечето от които лоши или трагични). Живеем в условия, с които никога не сме се срещали. Вървим през неочертана територия и трябва да си го признаем и приемем. Изкушаващо е да мислим през призмата „Ако само...“. Това е фазата на преговори от етапите на загубата и тъгуването. Тези автоматични мисли могат лесно да ни отведат до пословичната заешка дупка на тревогата.

А може и да се чувствате гневни от всичките наложени ви промени, както и от липсата на контрол. Този гняв често се проявява в автоматични мисли от типа „трябва“ или „задължително е“. В настоящата ситуация на пандемия и извънредно положение много от нещата, които се случват не са под наш конрол. Мисленето от типа „трябва“ или „задължително е“ само увеличава гнева и негодуванието ни. Тъй като нямаме контрол над другите и техните избори и решения, е добре да се пренасочим към приемане, емпатия и добронамереност към себе си и другите.

 4 начина да вървим по пътя към приемането

Когато си дадете възможността да назовете и изразите чувствата си, сте в позиция, в която лесно можете да приемете ситуацията. Това е автентично отваряне към реалността на ситуацията и реалността на това как вие я преживявате. Приемането на истината е мощен механизъм за справяне.

Терапията на приемане и ангажиране (Acceptance and commitment therapy, or ACT) набляга на интервенции, които помагат на хората, чувстващи се заклещени в капана на своите емоции, да се придвижат напред към нещата, които са важни за тях, чрез приемане на своите емоции и отваряне на пространство за тяхното съществуване. По този начин хората се учат да излязат от постоянната битка за надмощие над чувствата си и, приемаийки ги, да ги носят със себе си по своя път към по-добър живот. Приемането на своите емоции като нормална реакция на събитията от нашия живот и отказа ни от борбата с тях, води до освобождаването на енергия, която можем да използваме, за да се задвижим към нещата, които ценим.

Ето няколко начина да минем през трудностите си, следвайки духа на приемането:

1. Радикално приемане

Радикалното приемане е изборът да приемем себе си и ситуацията такива, каквито са в настоящето без даването на оценка или критика. Нашата обща ситуация в кризата с COVID-19 е несигурна – всеки от нас прави промени и се приспособява ежедневно. Можем да се придвижим към приемането като се „пуснем по вълната“ на неизвестността и си дадем кредит, че ние и другите правим най-доброто, на което сме способни в тази обстановка.

2. Майндфулнес (отвъд медитацията)

Да останем в настоящето е ключово. Всичко, което имаме, е този момент, тук и сега. Забележете какво се случва около вас. Заземете се, използвайки 5-те си сетива, за да наблюдавате и опишете своята среда. Друга възможност е да използвате някое приложение, което да ви помогне с водена релаксация или медитация. Майдфулнес включва много повече от правенето на медитация – то е активният избор да останем в настоящето, независимо от това какво правим и как се чувстваме. Започнете с правене на само една дейност в определен момент и останете осъзнати за това, което вършите, назовавайки дейсвията си.

3. Водене на дневник

Писането за своите преживявания в комфорта на лична и защитена среда може да ви помогне с осветляването на вашите мисли и чувства, позволявайки ви да ги приемете по-лесно. Воденето на дневник не е нужно да бъде дълго и изморително начинание и не е задължително да го правите всеки ден. Може да бъде по няколко реда в началото или в края на деня, които ще ви помогнат да се свържете със себе си.

4. Благодарност

Редовното откриване и отбелязване на неща, малки или големи, за които сме благодарни, спомага за нашето благосъстояние по принцип. В стресова ситуация като сегашната е още по-важно да отделяме време за фокусиране на вниманието си върху това, което върви добре, върху нещата и хората, които имаме и ценим.

Източник: https://www.talkspace.com/blog/coronavirus-acceptance-anger-resistance/