Всяко изпушване на 50 цигари причинява по една ДНК мутация за белодробна клетка
Данните вече са налични. Сега можем точно да изчислим колко ДНК мутации, свързани с рак, се натрупват в органите на пушачите с времето.
Според нов анализ, има средно по една ДНК мутация за белодробна клетка при изпушването на всеки 50 цигари. Хората, които пушат по 20 цигари на ден, за една година ще натрупат 150 мутации за белодробна клетка, 97 за ларингеална клетка, 39 за фарингеална клетка, 18 за клетка от пикочния мехур и 6 за чернодробна клетка.
Епидемиологичните изследвания още отпреди свързват пушенето на тютюн с най-малко 17 групи рак, но това е първият път, когато изследователите са успели да определят количествено молекулярните вреди, причинени върху ДНК.
Людмил Александров от Националната лаборатория „Лос Аламос“ в Ню Мексико (САЩ) и неговите колеги са постигнали това като са сравнявали туморна ДНК от 2500 пушачи и 1000 непушачи. Това им е позволило да определят кои мутации са свързани с пушенето.
На теория, всяка ДНК мутация има потенциала да отключи поредица от генетични увреждания, които превръщат клетките в ракови. Все пак, още не знаем каква е вероятността една-единствена ДНК мутация, свързана с пушенето, да се превърне в рак или кои видове мутации е вероятно да са по-злокачествени. „Това е изследването, което искаме да проведем“, казва Александров.
Руска рулетка
Някои пушачи никога не развиват рак, въпреки че натрупват хиляди мутации, но това е чист късмет, казва Александров. „Пушенето е като играта на руска рулетка – колкото повече играете, толкова по-голяма е вероятността мутациите да засегнат точните гени и да развиете рак“, казва той. „Все пак винаги ще има хора, които пушат много, но мутациите не засягат точните гени.“
Екипът се надява, че откритието им ще разубеди хората да започнат да пушат и ще развенчае мита, че социалното пушене е безвредно. Всяка цигара има потенциала да предизвика генни мутации, казва Александров.
Спирането на пушенето няма да поправи тези мутации – те оставят постоянен белег върху ДНК, но ще предотврати допълнителния риск от още мутации, казва той.
Има достатъчно доказателства, че хората, които спират цигарите, се намират в значително по-малък риск от преждевременна смърт в сравнение с тези, които продължават да пушат, казва Саймън Чапман от Университета в Сидни, Австралия.
Например, британско изследване, проследило 35 000 мъже в продължение на половин век, е открило, че пушенето намалява средната продължителност на живота с 10 г. Спирането на цигарите на 30-годишна възраст почти напълно премахва риска от преждевременна смърт, а спирането на 50-годишна възраст намалява риска наполовина.
„Много пушачи вярват, че няма смисъл да спират цигарите, защото вредите вече са нанесени“, казва Чапман. „Но ако пушачите спрат преди средната си възраст, те могат да избегнат почти целия допълнителен риск от смърт, причинена от тютюна.“
