Употребата на алкохол от бременни жени може да доведе до негативни междупоколенчески ефекти
Тези, на които скоро им предстои да бъдат майки, са чували предупреждението: „Не пийте по време на бременността“. Центровете за контрол на болестите и превенция в САЩ (CDC) публикуват множество становища по отношение на рисковете, свързани с употреба на алкохол по време на бременността – най-значимият от които е феталният алкохолен синдром при новородени.
Въпреки това много жени пият по време на бременността – избор, за който учените знаят от години, че може да увреди децата на тези жени. Според нови изследвания друга причина да се откажем от алкохола по време на бременността е, че това може да има негативен ефект не само върху собствените ни деца, но и върху внуците и дори правнуците ни.
Новото изследване, ръководено от Кели Хъфман – професор по психология в Калифорнийския университет „Ривърсайд“ – е озаглавено „Пренатално излагане на етанол и развитие на неокортекса: Трансгенерационен модел на феталния алкохолен синдром“ и е публикувано в списанието Cerebral Cortex.
„По традиция излагането на плода на етанол (етилов алкохол) по време на бременността се считаше за рисково само за едно поколение – за зародиша в утробата. Сега обаче имаме доказателства, че тези ефекти могат да се пренесат и в следващите поколения и да повлияят негативно на развитието им, дори никога да не са били излагани на алкохол“, пише Хъфман.
Предишни разработки в лабораторията на „Ривърсайд“ показват, че излагането на етанол по време на бременността влияе на формирането на неокортекса – частта от мозъка, която е свързана със сложното поведение и познавателната способност у хората. Това може да доведе до двигателно поведение извън нормата и повишена тревожност у децата след раждане. Хъфман и нейни студенти разширяват тези изследвания и предоставят сериозни доказателства, че излагането на етанол в утробата поражда негативни невробиологични и поведенчески ефекти в следващи поколения при мишки, които всъщност не са излагани на вредните ефекти от веществото.
За да се определи дали особеностите в мозъчната дейност и поведението ще се предадат и на следващи поколения, Хъфман създава модел на феталния алкохолен синдром за мишки и изследва мозъка и поведенческото развитие в три последователни поколения. Както се очаква, при първото поколение, директно изложено на вредните ефекти на алкохола, се наблюдават изменения в генетичния код, неправилно развитие на невралната мрежа в неокортекса и поведенчески дефицити. Най-важното откритие на изследването обаче е, че и следващите поколения имат подобни дефицити и особености, въпреки че не са били директно изложени на етанол.
„Установихме, че телесното тегло и размерът на мозъка са значително по-малки и в трите поколения животни в сравнение с контролната група, която не е била излагана на етанол по време на вътреутробното развитие. Също така тези мишки демонстрират завишени тревожни и депресивни поведения, сетивни и двигателни дефицити. С това изследване предполагаме, феталният алкохолен синдром може да е наследствено заболяване при хората“, обяснява Хъфман.
Анализите на много нива в това изследване дават основания да се смята, че употребата на алкохол по време на бременност може да доведе до множество промени в нервната система, които в крайна сметка влияят на поведението, включително и чрез механизми, които имат ефект и върху следващите поколения. Разширявайки разбирането ни за ефектите на алкохола върху неврологичното и поведенческо развитие, учените и изследователите могат да създадат нови терапевтични подходи и методи за превенция.
