Становище на Националния център по наркомании във връзка с предложения Проект на ПМС за закриването

Публикуваме Становището на Националния център по наркомании във връзка с предложения Проект на Постановление на Министерски съвет за закриването на Центъра:
Във връзка с представения за публично обсъждане проект на ПМС за структурни промени в здравеопазването и изказванията на Заместник министъра на здравеопазването, Националният център по наркомании счита за необходимо да изрази своята позиция:
Националният център по наркомании (НЦН) се закрива и заличава, а не се премества. Части, дейности и щатни длъжности се разпределят механично в други здравни и лечебни заведения. Този втори опит за закриване на НЦН отново е в година, в която трябва да се приеме Националната стратегия за борба с наркотиците (2019 - 2023), изготвена със съдействието и на НЦН. Тази стратегия беше приета от НСНВ, но по неизвестни причини все още няма данни за стартиране на процедурата за утвърждаването ѝ.
Закриването на Национален център по наркомании се предлага без сериозен анализ, оценка, обосновка, съгласуване и синхронизация, без пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет и нанася тежък удар върху превенцията, и лечението на наркоманиите в България, и връзките с чуждестранните партньори и организации.
Предложеният проект на ПМС за структурни промени в системата на здравеопазването, с което Националният център по наркомании се преобразува чрез вливане в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) е в противоречие с действащата законова уредба. Дейността на НЦН е регламентирана със Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) – чл. 86, ал. 1 и ал.3, съгласно които: „координацията и методическото ръководство на дейностите, свързани с превенция на употребата на наркотични вещества, лечение и психосоциална рехабилитация на лица, злоупотребяващи или зависими от наркотични вещества, и намаляване на вредите от употребата на наркотични вещества се извършват от Националния център по наркомании към Министерството на здравеопазването“. Със ЗКНВП (чл. 80 ал.1. - ал.4) са приети структурни промени на НЦН – създаване на Национален фокусен център, като част от Европейската информационна мрежа за наркотици и наркомании, подпомагаща Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, а на НЦН е възложено сътрудничеството с международните организации, работещи в тази област. Конкретно посочените в чл. 80 и чл. 86 от ЗКНВП дейности са пряко свързани със съществуването и функционирането на НЦН и регламентирани от посочения Закон, поради което считамe, че механичното разпределяне на дейностите на други органи в МЗ, извършено с ПМС е недопустимо.
С постановлението на МС, явяващо се подзаконов нормативен акт, е налице заобикаляне на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, който е нормативен акт от по-висока степен и предмет на обсъждане, и решение от законодателния орган. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Административно–процесуалния кодекс „когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт”.
Предлаганото постановление преустановява дейността на НЦН, без да е налице съгласуване и синхронизация с оставащите и непроменени актове (Наредба № 2/2012, Наредба № 6/2014г., Наредба № 7/2011 г., Наредба № 8/2011г., Наредба № 24/2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Психиатрия“). Това би породило множество несъответствия и проблеми, тъй като от проекта не става ясно кои функции и дейности от кого и как ще се осъществяват.
Изтъкнатият в доклада на Министъра на здравеопазването мотив за ликвидиране на вирусологичната лаборатория на НЦН чрез прехвърляне на щатните бройки на лекаря-вирусолог, лаборанта и апаратурата в ДПБЛНА буди недоумение: „запазване на функциониращия към момента в това лечебно заведение лабораторен комплекс“. От него става безспорно ясно, че се ликвидира вирусологичната лаборатория на НЦН (който е здравно заведение), обслужваща инжекционно употребяващите наркотици на територията на София (и е единствена в страната), за да се увеличи броя на работещите в клиничната лаборатория на ДПБЛНА, предназначена за обслужване на стационар с общо 40 легла и на пациентите от метадоновата програма към болницата. Същата и към момента разполага с необходимата й апаратура и медицински лаборант на щат към ДПБЛНА, и закриването на НЦН не я касае по никакъв начин.
Не става ясно и как ще се осъществява диагностиката, консултирането и насочването на инфектираните с HIV, HCV и др. кръвно преносими инфекции, инжекционно употребяващи наркотици и техните близки. Как частта от екипа на НЦН (прехвърлена в НЦОЗА) ще осъществява и проследява динамиката на инфектиране, сред инжекционно употребяващите наркотици, и сред пациентите на другите лечебни и психо-социални програми? Данните за кръвно преносимите инфекции в тази рискова група се изискват ежегодно от EMCDDA и към настоящия момент се предоставят само от тази лаборатория.
В доклада за частична оценка на въздействието е записано, че „Подобни координационни и методически функции в областта на намаляването на търсенето на наркотици и програмите за лечение на лица, зависими от наркотични вещества има и специализираната дирекция „Промоция на здраве, профилактика на болести и зависимости“ в Министерство на здравеопазването“. Не е изяснено какво се разбира под „подобни“ и как тези „подобни координационни и методически функции“ могат да се дублират, и от коя от двете структури ще отпаднат.
Липсата на необходимите в такива случаи съпоставка, анализ и оценка включително и относно експертния капацитет – образователен ценз, познания, практически опит в областта на зависимостите и превенцията им, а също и езикова подготовка са скрити зад мъгляви изрази и клишета.
В тази връзка трябва да подчертаем, че в екипа на НЦН работят: 4 доктори на науките (образователна и научна степен „доктор“) от три научно-приложни области – психология, социология и медицина, и още 11 експерта със специализация в 5 области: 2-ма лекари със специалност, 6 магистъра по психология (пет от които - по клинична психология), 2-ма бакалаври по психология, един магистър по социология и един експерт с 2 магистратури – биология и химия. Директорът на Д „НФЦННПИ“ е магистър по икономика и доктор по социология, а този на Д „МРКДНТН“ е с 2 магистратури, както и дългогодишен опит в областта на зависимостите. Директорът на НЦН е с опит в психиатрията и наркологията, вкл. и като асистент по психиатрия, с научни съобщения и съавтор в учебници и научни помагала, едното от които е преиздавано от друга Европейска Академия на науките и е от малкото български рецензирани научни трудове, налични в библиотеката на конгреса на САЩ. Всички експерти владеят в различна степен английски език, а някои и немски и руски. Само тези данни трябва да са достатъчни, за да може ръководството на МЗ да направи, както логичен извод за експертните капацитет и потенциал на двете структури, така и преценка дали има основания да се смята, че дейностите им в областта на зависимостите биха могли да се припокриват с тези от дирекцията на МЗ. Още повече, че въпросната специализирана дирекция в този й вид е създадена едва през 2017 г.
Не е ясно и по какви показатели, с каква методика и на базата на сравнение с коя структура на МЗ е оценено, че отделното съществуване на НЦН не е ефективно и оправдано. Същото важи и за оценката на въздействието.
Не става ясно и как ще се оптимизира структурата на НЦОЗА и за сметка на кои от изпълняваните от тях, до момента служебни задължения, ще се използва капацитета на визираните колеги от НЦОЗА.
Неясните и общи формулировки и липсата на мотиви са впечатляващи, ако не се смята нуждата от 5 щатни бройки за НЕЛК, а и на ДПБЛНА – от двама медицински лаборанти и един лабораторен лекар за обслужване на 40 легла.
Впечатляващ е и факта, че в предлагания проект на постановление не се предвижда да има пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. Това показва липсата на реален организационен мотив за разрушаването на градена с години структура, която е ефективна и разпознаваема в общественото пространство, и в международен аспект.
Реалните оценки за дейността и ефективността на НЦН, в рамките на предоставените пълномощия и финансови средства за осъществяваните дейности, са отразени в подкрепата изразена с множеството становища и мнения на Портала за обществено обсъждане на МС, в специализираните сайтове и в средствата за масова информация. Становища в подкрепа на самостоятелното съществуването на НЦН са изказани от: редица авторитетни психиатри с дългогодишен опит и утвърдени професионални, и академични позиции; УС на Българската психиатрична асоциация; Неправителствени организации (НПО) пряко ангажирани в областта на превенцията, лечението и намаляване на вредите от наркотиците, както и от Пациентски и Правозащитни НПО, и граждани.
За разпознаваемостта, утвърдените международни връзки и положителната оценка на работата на НЦН през изминалите години свидетелстват и получените при нас копия от писма за подкрепа от Директора на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (EMCDDA) и от Президента на Европейската и Вицепрезидент на световната асоциации на терапевтичните общности, изпратени до ръководството на МЗ и други институции. Последният нееднократно е давал много висока оценка за уменията, усилията и постиженията на експертите от екипа на НЦН, вкл. и в национални медии.
Във връзка с изложеното и с прогресивно увеличаващата се в европейски и световен мащаб употреба на наркотици, и възникването на нови видове зависимости, включително и поведенчески, предлагаме:
- Да бъде оттеглен предложеният Проект на ПМС за закриване на НЦН. Във време когато значимостта на проблема с наркотиците и наркоманиите нараства, подобно решение е недалновиден и неадекватен национален отговор и лош сигнал към чуждестранните партньори, а стесняването на проблема само в рамките на медицинския модел крие огромен риск.
- Да бъде проведено обсъждане с всички заинтересовани страни относно:
- Разширяване обхвата на компетенции и задължения на НЦН, чрез преструктуриране в Национален център по наркомании и ненаркотични зависимости, като за целта бъдат усилени експертния и административния му капацитет, включително и за създаване на звено за оценка на ефективността в областта на намаляване търсенето на наркотични вещества;
- Повишаване нивото на компетентност на НЦН, чрез пряко подчинение на МС, както е в много европейски страни, вкл. и като агенция. Това е обосновано от мултидисциплинарността на проблема изискващ активното участие на широк кръг от структури, ведомства и дейности извън сферата на здравеопазването;
- Излизането от структурите на МЗ, ще даде възможност Националният център по наркомании да бъде независим експертен коректив на специализираните администрации в дейностите по намаляване на търсенето на наркотици.
Екип на НЦН
Източник: https://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=4345