Споделянето на инструменти за приготвяне на наркотици не води до предаване на вируса на хепатит С
Нови открития показват, че споделянето на инструменти за приготвяне на наркотици за инжектиране не води директно до предаването на вируса на хепатит С (HCV).
Според Робърт Хаймър, доктор на науките и професор по епидемиология и фармакология в Колежа по обществено здраве „Йеил“, и неговите колеги, това противоречи на предишни епидемиологични изследвания, които са съобщили, че разпространението на HCV е свързано със споделянето на инструменти за „готвене“ – алуминиеви капачки от бутилки и филтри. Хаймър казва, че тези изследвания не са дали яснота дали резултатите отразяват замърсяването на тези инструменти или отразяват замърсяването на спринцовките сред хората, които инжектират наркотици (инжекционно употребяващи наркотици – ИУН).
Хаймър и колегите му са направили лабораторни проучвания, за да покажат, че предаването става чрез иглите, използвани за приготвянето и инжектирането на наркотиците, а не чрез споделянето на другите инструменти за „готвене“. Изхождайки от резултатите, учените казват, че програмите за предоставяне на игли и спринцовки не би трябвало да хабят ограничените си ресурси за предоставянето на капачки и филтри на ИУН. Вместо това, според Хаймър и колегите му, те би трябвало да се съсредоточат върху раздаването на повече спринцовки с фиксирани игли, които са по-малко способни да задържат HCV в сравнение с тези, чиито игли се отделят.
Вирусът на хепатит С е широко разпространен сред инжектиращите наркотици, като разпространението му достига много високи нива сред някои популации, според Хаймър и колегите му. Техните експерименти са се опитали да копират точно един обичаен сценарий, при който ИУН си разделят пакетчета наркотици.
„При този сценарий инжектиращите заедно си приготвят наркотиците. Ако е използвана заразена спринцовка, за да се добави вода, да се разтвори и да се раздели на части наркотикът, тогава нещо от съдържанието на заразената спринцовка ще премине през капачката и филтъра и оттам – в спринцовката на незаразения човек. В този случай капачката и филтрите може дори да не задържат вируса, а раздаването на чисти инструменти за приготвяне и предупрежденията за споделянето им може да имат малко или никакво въздействие върху разпространението на HCV.“
За да възпроизведат точно реалния сценарий, при който инжектиращ се човек с хепатит С споделя наркотици с незаразен човек, Хаймър и колегите му приготвили спринцовки, съдържащи остатъчна течност, заразена с вируса, и ги използвали, за да симулират приготвянето на следващата инжекция, предавайки съдържанието през капачки и филтри. Последните били използвани, за да се приготвят инжекциите и след това съдържанието било поставено във втора спринцовка. Съдържанието на спринцовките, капачките и филтрите накрая било тествано за микрокултури.
В своите експерименти Хаймър и колегите му не могли да открият HCV в капачките, независимо от дизайна им и вида на спринцовката, използвана за добавяне на вода. Вирусът бил открит в 15,4% от филтрите, когато били използвани спринцовки с отделящи се игли, и в 1,4% от филтрите, когато били използвани спринцовки с фиксирани игли. Откриваемостта на HCV била по-висока, когато сравнявали отделящи се игли с фиксирани такива за остатъци в спринцовките за добавяне на вода (73,8% срещу 0%) и в „приемащите“ спринцовки (93,8% срещу 45,7%).
Хаймър и колегите му казват, че предишните проучвания, свързващи предаването на HCV със споделянето на капачки и филтри, са накарали програмите за раздаване на игли и спринцовки да предоставят чисти капачки и филтри на ИУН, но не съществуват доказателства, показващи, че тази интервенция намалява разпространението на HCV. Според изследователите техните резултати би трябвало да доведат до преосмисляне на тези политики.
„Най-малкото тези открития би трябвало да накарат програмите, работещи с ИУН, да се фокусират повече върху процеса на приготвяне на наркотика и инжектирането му и по-малко върху инструментите за приготвяне“, пишат изследователите. „Програмите биха могли да преосмислят изразходването на оскъдните си ресурси за предоставяне на средства, които правят малко или нищо, за да предотвратят предаването на HCV. Имайки предвид обичайната ситуация на ограничени финансови ресурси, с която се сблъскват програмите за раздаване на спринцовки и игли и подобните програми за намаляване на вредите, харченето на пари за предмети, които могат само малко да влияят върху предаването на болестта, би могло да се разглежда като прахосничество.“
