BG
EN
Facebook Twitter YouTube - Email

Родителската въвлеченост и рискът от употреба на вещества при децата

Родителската въвлеченост и рискът от употреба на вещества при децата

Бразилско изследване показва, че родителската въвлеченост може да намали риска от употреба на психоактивни вещества в тийнейджърска възраст.

Родители, които изискват от децата си да спазват определени правила и следят дейностите им – като се информират къде са те, с кого са и какво правят, намаляват риска децата им да започнат да злоупотребяват с алкохол и други психоактивни вещества в тийнейджърска възраст.

Вероятността от такива проблеми намалява още повече, когато в допълнение на тези мерки, родителите разговарят с децата си, обясняват им причината за правилата, въвлечени са в ежедневието им и ги подкрепят в трудни моменти. В психологическата литература този стил на родителстване се нарича „респонсивен/отзивчив“.

Изследователският проект, в който се очертават тези резултати, е проведен във Федералния университет в Сао Пауло и в него участват 6381 деца между 11- и 15-годишна възраст от шест бразилски града. Резултатите са публикувани в списанието Drug and Alcohol Dependence.

„Най-важното заключение от изследването е, че родителският стил може да бъде както протективен (предпазващ), така и рисков фактор за употребата на алкохол и други вещества в юношеството. Това означава, че програмите за превенция на употреба на наркотици, съществуващи в училищата, не само трябва да работят за повишаване на информираността сред децата, но и да се фокусират върху развиването на по-добри родителски умения“, казва Зила Санчес, професор към Катедрата по медицина в Университета в Сао Пауло и водещ автор на изследването.

Изследването е проведено в 62 училища в следните градове: Тюбарао и Флорианополис в щата Санта Катерина, Сао Пауло и Сао Бернардо до Кампо в щата Сао Пауло, Форталеза в щата Сеара, както и Бразилия във Федералната област.  Участниците са ученици от 7-ми и 8-ми клас, на средна възраст 12 години и половина.

„Избрахме да работим с деца в началото на тийнейджърската възраст, за да разберем дали родителският контрол вече оказва влияние над употребата на наркотици”, подчертава Санчес. „Поради това, че честотата на употреба е толкова ниска в тази ранна възраст, попитахме участниците в изследването дали са употребявали наркотици поне веднъж през последната година.“

Целта на изследването е да се сравнят профилите на участниците по отношение на употребата на наркотици и родителския стил. Учителите са помолени да не присъстват по време на попълването на въпросниците с цел да се намалят притеснението и задръжките на децата. Въпросниците са раздадени от самите изследователи. В изследването фигурират въпроси не само по отношение на употребата на наркотици, но и такива, касаещи нагласата на децата спрямо родителите им, социо-икономическите условия, в които се отглеждат, дали вече водят сексуален живот, насилието в училище и други.

Отговорите са анализирани от докторантката Джулиана Валенте по време на следването ѝ, под супервизията на професор Санчес. Използван е статистически модел за анализ на „латентни групи“, за да се идентифицират групите от участници, които имат сходни навици на употреба. „Въздържателите“ или тези, които употребяват вещества в съвсем малка степен, са най-голямата група – 81,54% от извадката. Употребяващите алкохол – тези, които пият и тези, които пият прекомерно по определени поводи, са 16,65% от всички деца, попълнили теста. Децата, които са употребили или употребяват повече от едно вещество, са малцинство – 1,8% от цялата извадка. Сред посочените от тях вещества са: тютюневи изделия, канабис, кокаин, крек и/или инхаланти като бензол и лепило.

Следващата стъпка е да се провери дали родителският стил е свързан с който и да е от профилите на употреба. Очертани са 4 родителски стила, в съответствие с оценката на тийнейджърите за родителите им и съществуващите теоретични постановки в научната литература. Дименсиите „взискателност“ и „отзивчивост“ са използвани за оценка на поведението на родителите, за да се оценят степента, в която наблюдават поведението на децата си и изискват от тях да следват правила, както и степента на родителска сензитивност спрямо нуждите на детето им и отвореността към диалог. За да се очертаят тези категории е използвана оценъчна скала, стандартизирана и използвана в множество държави, включително и в България. Родителите с високи резултати и в двете категории се считат за „авторитетни“, докато високи резултати само по дименсията „взискателност“ говорят за „авторитарен“ стил на родителстване. Отзивчиви родители, които обаче не наблюдават поведението на децата си внимателно и не налагат правила за поведение, могат да бъдат характеризирани като „пермисивни“ (или разглезващи). Ниски резултати и по двете категории могат да служат като маркер за „неглижиране“ от страна на родителите.

В съгласие с изследвания и в други страни, авторитетният стил на родителстване може да бъде силен протективен фактор по отношение на въвличане в рисково поведение, следван от авторитарния и пермисивния стил на родителстване. Изследването на Санчес  и колеги показва, че неглижирането от страна на родителите се наблюдава и сред двете групи употребяващи вещества – както при пиещите деца, така и през тези, които използват множество различни вещества.

Валенте посочва, че авторите на изследването са очаквали авторитетният стил на родителстване да е свързан с по-нисък риск за употреба, както и неглижиращият стил да е свързан с по-висок такъв. Очакванията спрямо другите родителски стилове – авторитарен и  пермисивен – не са толкова ясно очертани. Резултатите от това изследване показват, че авторитарният стил и взискателността – в смисъла на контрол и информираност по отношение на ежедневието на детето – са свързани с по-ниски рискове за употреба на наркотици.

Изненадващо откритие е, че по-добрите финансови възможности на семейството са свързани с по-висок риск както за употреба на алкохол, така и за полинаркотична употреба.  Резултатите от повечето сходни изследвания, проведени в Европа и САЩ сочат, че по-скоро ниският социо-икономически статус е рисков фактор. От друга страна обаче предходни подобни изследвания в Бразилия показват сходна тенденция – деца, чиито родители имат по-добри финансови възможности, да употребяват едно или повече психоактивни вещества.

„Това е доста интересен резултат и ни показва, че не може просто да пренесем изследвания за рискови фактори и превенция от други страни, без да имаме предвид културните различия“, посочва професор Санчес.

Валенте обаче подчертава, че според статистическия анализ родителските стилове са относително равномерно разпределени в домакинствата с различни нива на доходи.

Събирането на данни се осъществява в края на 2014 година като част от проект, финансиран от Бразилското министерство на здравеопазването. Изследването е насочено към оценка на ефективността на програма за превенция, наречена #Tamojunto („Обичам те също“), в избраните 62 училища.

Валенте изтъква, че програмата е внесена от Европа, където постига добри резултати и е адаптирана от Министерството на здравеопазването. Тя е създадена с идеята не само да информира тийнейджърите за наркотиците и рисковете от употреба, но и развиването на по-добри социални и междуличностови умения. В Бразилия обаче ефективността не се регистрира по същите параметри като в Европа.

Професор Санчес обаче подчертава, че данните в действителност са събирани, преди да бъде стартирана програмата за превенция и не може да се твърди със сигурност дали програмата е достатъчно ефективна без допълнително проследяващо изследване.

Източник: https://www.eurekalert.org/pub_releases/2017-12/fda-pac120417.php