Психоза, свързана с метамфетамин: възможност за интервенции и превенция

Свързаната с метамфетамин психоза е растящ проблем за общественото здраве. Всички хора с временни психотични симптоми, свързани с амфетамин, са в риск от бъдещо развитие на трайно психотично разстройство и трябва да са приоритетни за ранни интервенции с интензивни грижи в услугите за психично здраве и лечение на зависимости.

Докладите за растящата употреба и зависимост към метамфетамин в Австралия и САЩ са много притеснителни. Често възникват последствия за физическото и психичното здраве, включително проблеми със сърдечно-съдовата система и оросяването на мозъка, психоза, самоубийство, тревожност и депресия.

Метамфетаминът на кристали е най-разпространената форма на метамфетамин в световните пазари на наркотици. Той има по-голяма потентност (сила) и може да причини по-големи вреди, отколкото други форми на метамфетамина, подобни на по-големите вреди, които причинява крек-кокаинът. Тъй като често бива инжектиран или се пуши, метамфетаминът на кристали достига бързо мозъка и следва бързо начало на ефектите. Зависимостта към метамфетамин е силно свързана с инжектиране и пушене  на метамфетамин в кристална форма (чистотата на последните заловени количества е над 60%). Нарастващата употреба на кристалната форма увеличава притесненията за потенциалната връзка с психозата.

Способността на подобни на амфетамина вещества да предизвикват временни психотични симптоми като слухови халюцинации и параноя е известна от повече от 50 години. От фармакологична гледна точка връзката между метамфетамина (или амфетамина) и психозата може да бъде обяснена с тяхната способност силно да повишават нивата на допамина в синапсите. Модели на шизофренията показват, че повтарящото се излагане на допаминергични стимуланти предизвиква хипердопаминергично състояние, което на свой ред може да предизвика психоза у уязвимите хора.

Преходните психотични симптоми се възприемат често като самоограничаващи се или безобидни. Много хора, които изпитват такива симптоми, не търсят помощ. Само малка част от употребяващите метамфетамин получават лечение. Много от тях отлагат търсенето на помощ и може да не получат специализирани грижи от служби за психично здраве или за лечение на зависимост. В случаите, в които човекът има връзка със службите за психично здраве, ако симптомите отшумят до 24 часа, се поставя диагноза „предизвикана от наркотик психоза“. Много лекари изписват пациента или подхождат с изчакване и наблюдение в най-добрия случай.

Съвременните възгледи относно психозата поставят под съмнение простото категорично разграничение между кратката психоза и по-продължителните разстройства като шизофренията. Психозите се виждат все повече като хетерогенна група разстройства със спектър от болестни профили и курсове. Съществуват значителни доказателства, че диагнозите на предизвикана от наркотик психоза имат слаба предиктивна валидност.

Голяма част от хората с тази диагноза след това получават диагноза шизофрения. Последващи изследвания показват, че повече от 40% от психозите, предизвикани от канабис, 30% от тези, предизвикани от амфетамин и повече от 25% от психозите поради употреба на смесени или неопределени вещества по-късно преминават към шизофрения. В скорошно австралийско изследване на повече от 7000 души 46% от приетите в болница с психоза, предизвикана от наркотик или атипична психоза, по-късно са диагностицирани с шизофрения.

Смятаме, че разбирането за психозата като „предизвикана от наркотик“, не е от полза за насоките относно грижите. Там, където отшумяващите симптоми на психоза се случват в контекста на употреба на вещества, може да възникне трайна психоза дори при въздържание от употреба. Ефектът на веществата върху риска от психоза може би е повлиян от множество фактори като възраст при първата употреба, уязвимост към развие на психоза и генотип. Взаимодействието между употребата на вещества и други рискови фактори е най-вероятно да е сложно: и двете могат да бъдат общи ефекти от травма или социална изолация. Употребата на вещества може да е форма на самолечение и може едновременно да маскира и да допринася за уязвимостта към развитие на психоза.

За момента има ограничени доказателства, които да насочват лекарите към подходящия начин на овладяване на психозите, свързани с метамфетамин. Ние предлагаме да бъде приложен модел на ранна интервенция при хора в риск от развитие на психоза. Всички трябва да преминат внимателна оценка, включително относно фамилна история на психоза, лични рискови фактори (травма, наранявания на главата, интелектуални разстройства, леки проблеми на ученето или моториката) и минали субклинични психотични симптоми. За тези, които продължават да имат необичайни вярвания или възприятия дни наред или седмици след употребата, може да е добре да започнат лечение и състоянието им да бъде проследявано.

Нужна е гъвкава и интегрирана грижа в сферата на психичното здраве, лечението на зависимости и първичната здравна грижа. Например осигуряването на консултация с психиатър в рамките на лечението на зависимости и първичната грижа вероятно би повишило откриваемостта на ранни психотични болести чрез признаването на психотичните симптоми за сериозни, а не за безобидна последица от употребата. Психиатричната връзка може допълнително да улесни достъпа до лечение и обучение на екипа и клиентите относно проблемите с психичното здраве.

Разбира се, има много предизвикателства при осигуряването на такава грижа. Оценката на състоянието е сложна поради продължаването на употребата на метамфетамин или други наркотици без период на въздържание за наблюдение. Хора с психоза и употреба на метамфетамин може да не следват лечението си постоянно. Нужни са гъвкави и координирани услуги. Има и нужда от подобрено разпознаване и лечение при употребата на метамфетамин и в разпознаването на ранни признаци на психоза от специалистите.

Растящият брой случаи на психоза поради употреба на метамфетамин натоварва много службите, които осигуряват клинични услуги. Ранната интервенция при психотични симптоми, свързани с употреба на метамфетамин, трябва да са приоритет във всички сфери с наблягане върху разбирането на индивидуалната употреба, психично здраве и взаимовръзката на тези фактори. Изследванията трябва да се съсредоточат върху идентифицирането на ефективни и приемливи стратегии за лечение на тези хора със сложни нужди.

Източник: http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/add.13663/full