Пристрастяващите видео игри могат да променят детския мозък по същия начин, както наркотиците и алкохола
Fortnite и други пристрастяващи видео игри могат да имат подобен ефект върху мозъка на децата, както злоупотребата с наркотици или алкохол, разкриват изображения от ядрено-магнитен резонанс.
Те показват, че системата за възнаграждение в мозъка на младите хора, използващи социални медии и играещи видео игри прекомерно, проявява същите промени във функционирането и структурата, каквито има и при зависимите към алкохол или наркотици.
Поредица от изследвания на Университета на щата Калифорния са открили, че импулсивната част на мозъка, известна като система амигдала – стриатум, не само е по-чувствителна, но и по-малка при хората, прекалено употребяващи социални медии и игри, така че обработва стимулите по-бързо.
Откритията са направени в момент, в който децата във Великобритания са увлечени по видео играта Fortnite. Според информация, деветгодишно дете е било прието в рехабилитационна програма, след като е станало толкова зависимо, че се подмокряло, вместо да остави играта, а начални училища настойчиво молели родителите да забранят на децата си да играят на такива игри.
Един водещ експерт по интернет зависимости, който е лекувал деца, играещи играта, казва, че пристрастяващото качество на Fortnite е толкова силно, че кара Бийтълс манията да изглежда като бързо преминаваща прищявка.
Според изследванията, водени от проф. Офир Турел от Университета на щата Калифорния, въздействието върху младия мозък е явно: „Да речем, че някой вижда видео игра или мобилен телефон – системата за възнаграждение в мозъка започва да свети. Това е много силна активация в сравнение с тази при други хора.“
„Това е свързано със структурна промяна, изразяваща се в това, че тази област на мозъка е по-малка при хората, които играят прекомерно. По-малката система може да обработва асоциациите много по-бързо. Но също както е при колите, трябва да я зареждате с повече бензин, за да генерирате по-голяма мощност.“
Все пак има и добра страна в проучванията, тъй като те са показали, че мозъчната област, отговорна за „самоконтрола“ върху импулсите, не е засегната по същия начин при хората, използващи прекалено социални медии, както е при тези с други зависимости (към алкохол или наркотици).
„Това означава, че повечето хора могат да контролират поведението си в социалните медии, но просто нямат мотивацията да го правят“, казва проф. Турел. При прекомерно играещите видео игри обаче е различно, защото при тях изглежда, че самоконтролът е затруднен.
Но което е по-тревожно, е това, че има риск прекомерната употреба на социални медии и на видео игри да променят системата за възнаграждение в детския мозък в дългосрочен план, правейки децата по-податливи към други зависимости по-късно през живота.
„Въпросът е дали ако направите тяхната система за възнаграждение по-чувствителна в ранна възраст с видео игри и социални медии, се повишава рискът децата по-късно да станат зависими към наркотици или алкохол“, казва проф. Турел.
Негово първоначално проучване показва, че има връзка между прекомерно играещите видео игри на възраст 13-15 г. и повишената вероятност от злоупотреба с поне едно от 15 психоактивни вещества.
Трето проучване, проведено от неговия изследователски екип, е открило, че интернет зависимостта нарушава и връзките между лявата и дясната половина на мозъка. „Когато пътищата, свързващи тези части на мозъка, не са ефективни, хората са по-предразположени към зависимост“, казва проф. Турел.
„За децата има много по-голям рисков фактор, защото техният мозък е по-лесно приспособим Някои части от него се развиват до 17-годишна възраст, други още не са напълно развити до 25-годишна възраст.“
„Развитието на системата за възнаграждение и на тази за импулсите е много по-бързо в сравнение с развитието на системата за самоконтрол. Това означава, че ако вземете някой, който е на 13 г., той ще има напълно развита система за възнаграждение, но системата за самоконтрол няма да е толкова добре развита.“
„Така че те са много по-предразположени към импулсивно и рисково поведение. При децата има място за регулация. Те се нуждаят от нашата закрила. Техният мозък не толкова ефективен, колкото е нашият.“
Пристрастяващите характеристики на Fortnite, която само за една година е била изтеглена 40 милиона пъти във Великобритания, са изучавани от д-р Ричард Греъм, който е основал първата клиника за интернет зависимост в страната.
Той казва, че всички млади пациенти, лекувани от него, са играели на тази игра покрай други интернет дейности, като едно дете е играело по цяла нощ.
Играта, в която играят по много играчи един срещу друг, поражда „манталитет на тълпата“.
„Огромното влияние на тълпата, с която сте ангажирани, ви повлича“, казва д-р Греъм. „Страхът да не пропуснете нещо също е част от механизма. Това е нещо, от което почти не можете да не бъдете част.“
Обезпокоените родители се обръщам към форумите, за да изразят страховете си. Една майка е написала, че нейният син, на 9 г., се е пристрастил и тя му е забранила да играе на играта, след като неговото „поведение се е влошило драстично“. Тя пише: „Беше ужасно да виждам колко гневен ставаше той... Наистина ми се иска никога да не му бях позволявала да играе.“
Деветгодишното момиче, което сега е в рехабилитационна програма, за да се бори със зависимостта си, тайно играело на играта нощем и дори не ставало да отиде до тоалетна, защото не можело да се отдели от екрана. Детето играело до 10 часа на денонощие и изтощено от нощните игри, заспивало в училище.
То дори изритало баща си, когато той се опитал да ѝ вземе Xbox конзолата. Майката на момичето казва: „Когато ѝ позволихме да играе играта, нямахме представа за пристрастяващото ѝ естество или за въздействието, което тя може да окаже върху психичното здраве на детето ни.“
Световната здравна организация обяви през януари 2018 г., че зависимостта към интернет игри ще бъде класифицирана като психично разстройство.
