BG
EN
Facebook Twitter YouTube - Email

Повече от 25 милиона души умират в агония без морфин всяка година

Повече от 25 милиона души умират в агония без морфин всяка година

Повече от 25 милиона души, включително 2,5 милиона деца, умират в агония всяка година по света, поради липса на морфин или други палиативни грижи, според голямо изследване.

Бедните хора не могат да получат обезболяващи лекарства в много страни по света, защото техните нужди се пренебрегват или защото властите са толкова притеснени от потенциалната незаконна употреба на пристрастяващи опиоиди, че няма да разрешат вноса им.

„Взирайки се в тази бездна на достъпа, човек вижда дълбочината на огромното страдание в жестокото лице на бедността и несправедливостта“, казва специален доклад на комисията, създадена от медицинското списание Lancet.

В Хаити, например, няма домове за медицински грижи или хосписи за умиращите и повечето трябва да страдат без обезболяващи средства у дома.

„Пациентите, изпитващи болка заради травма или злокачествени заболявания, получават лекарства като ибупрофен и ацетаминофен (парацетамол)“, свидетелства Antonia P Eyssallenne от Медицинското училище към Университета на Маями. „Освен това, медицинските сестри се притесняват да дават високи дози наркотични лекарства, дори ако им е наредено да го правят, защото се страхуват, че ще бъдат „отговорни“ за смъртта на пациента, дори когато той е в терминална фаза.“

„Смъртта в Хаити е жестока, сурова и ужасно преждевременна. Често пъти няма обяснение, няма състрадание и няма покой – особено за бедните.“

Един лекар в Керала, Индия, който има служба за палиативни грижи, разказва за пристигането на мъж в агония заради рак на белите дробове. „Сложихме г-н С. на морфин освен другите неща. Няколко часа по-късно той се огледа невярващо. Нито се е надявал, нито си е представял, че такова облекчение е възможно“, казва д-р M R Rajagopal.

Но когато мъжът се върнал, запасите от морфин били изчерпани. „Г-н С. ни каза външно спокоен: „Ще дойда отново следващата сряда. Ще донеса със себе си въже. Ако таблетките още ги няма, ще се обеся на това дърво.“ Той посочи през прозореца. Вярвах, че говори сериозно.“

Тригодишното изследване на комисията открива, че близо половината от всички смъртни случаи по света – 25,5 милиона годишно – включват сериозно страдание поради липса на обезболяващи средства и палиативни грижи. Още 35,5 милиона души живеят с хронична болка и страдание. От общо 61 милиона души 5,3 милиона са деца. Над 80% от страданието се случва в страните с ниски и средни доходи.

Jim Yong Kim, президент на Световната банка, казва, че нещата трябва да се променят. „Провалът на здравните системи в бедните страни е основна причина пациентите да се нуждаят от палиативни грижи. Повече от 90% от смъртните случаи при децата се дължат на причини, които могат да бъдат предотвратени. Ние можем и ще променим тези бедствени ситуации.“

Морфинът е трудно достъпен в някои страни и на практика недостъпен в други. Мексико посреща 36% от своите нужди, Китай – 16%, Индия – 4%, а Нигерия – 0,2%. В някои от най-бедните държави в света, като Хаити, Афганистан и много страни в Африка, морфинът за орален прием в палиативните грижи фактически не съществува.

Патентите на морфина за орален и инжекционен прием са изтекли, но цените варират в широки граници и той е по-евтин в богатите страни (като САЩ), отколкото в бедните. Вторият проблем е „опиофобията“ – страхът, че ако лекарствата бъдат разрешени за употреба в болниците, това ще доведе до зависимост и престъпност в общността.

„Светът страда от криза на болката – малък или никакъв достъп до морфин за десетки милиони възрастни и деца в бедните страни, които живеят и умират в ужасяваща и предотвратима болка“, казва професор Felicia Knaul, съпредседател на комисията от Университета на Маями, наричайки тази криза „една от най-поразяващите световни неправди“.

Knaul казва, че е осъзнала колко много хора страдат без обезболяващи средства, едва когато е започнала работа за подобряването на достъпа до лечение на рак в страните с нисък доход. „Бях шокирана. Нямах представа. Когато хората ми показваха данните, мислех, че това не може да се случва в този свят“, казва тя.

Тя също е изпитала нуждата от морфин след мастектомия заради рак на гърдата. „Когато се събудих, не можех да дишам, защото болката беше много силна. Ако не бяха дошли с морфина, не знам как щях да се справя с това.“ Докато навърши 18 г., тя е гледала как баща ѝ страда без адекватно лечение на болката, преди той да почине в Канада.

„Не мисля, че се грижим достатъчно за бедните хора, които страдат от болка“, казва тя. „Това не удължава живота им. Не ги прави по-продуктивни. Това просто е човешкото право да не страдаш повече от болка, а ние не се интересуваме от това, когато хората са бедни.“

Комисията препоръчва всички държави да въведат относително евтин пакет от ефективни палиативни грижи за терминални състояния, които причиняват страдание, включително ХИВ, рак, сърдечни заболявания, наранявания и деменция.

Една от най-силните им препоръки, казва Knaul, „е, че морфинът с незабавно освобождаване и с изтекъл патент, който струва стотинки, трябва да бъде наличен и във форма за орален, и във форма за инжекционен прием за всеки пациент в медицинска нужда. Несъответствието и огромните разлики в достъпа между хората, които имат нужда и тези, които нямат, е медицинска,  обществено здравна и морална несправедливост, с която можем ефективно да се справим чрез препоръките на комисията.“

Източник: https://www.theguardian.com/science/2017/oct/12/more-than-25-million-people-dying-in-agony-without-morphine-every-year