Изпрати SMS с текст: DMS HELPLINE на кратък номер 17 777


Дари 1 лев (няма ДДС) чрез еднократни SMS и абонаменти. За абонати на Telenor, VIVACOM и A1.
Подкрепи нашата Линия, дари 1 лев!

BG
EN
Facebook Twitter YouTube - Email

Научните доказателства зад микродозирането на психеделици „остават частични и касаят единични случаи“ според проучване

Научните доказателства зад микродозирането на психеделици „остават частични и касаят единични случаи“ според проучване

Редовният прием на малки дози психеделици за подобряване на настроението, креативността или продуктивността не е подкрепено от сериозни научни доказателства.

Практиката, наречена микродозиране, е хвалена от някои хора. Но до момента научни доказателства, които подкрепят или цялостно изследват твърденията за ползите и безопасността, липсват.

Международна група от изследователи, водени от „Импириъл Колидж“, Лондон, и Маастрихтския университет, адресират темата с широкоспектърен преглед на литературата, публикуван в Journal of Psychopharmacology, за да отговорят на някои от ключовите въпроси – какво е микродозиране, безопасно ли е, законно ли е и правдоподобни ли са твърденията за ползите от приема на малки количества психеделици.

Според изследователите техният преглед цели да представи доказателства около няколко теми, свързани с микродозирането с психеделици като LSD или псилоцибин, включително дискусия за притесненията за вреди върху сърдечно-съдовата система и създаване на рамка за бъдещи изследвания в областта.

„Въпреки големия интерес по темата, все още нямаме научен консенсус за това какво представлява микродозирането – какво е „микро“ доза, колко често се приемат и дори дали има потенциални ефекти върху здравето“, казва проф. Дейвид Нът, ръководител на Невропсихофармакология в „Импириъл Колидж“.

Колко количество е микродоза?

Проф. Нът и колегите ми дефинират микродозирането като практика на повтарящ се прием на ниски дози психеделици, които не пречат на „нормалното“ функциониране (частица от „рекреационната доза“), с цел подобряване на благополучието и подсилване на когнитивните или емоционалните процеси.

Но на практика честотата може да варира много – от няколко последователни дни до всички работни  дни, както и потентността на веществата в зависимост от това какви са и какъв е произходът им.

В публикацията се обяснява, че досегашните доклади за микродозирането касаят единични случаи и са фокусирани върху позитивните преживявания, но бъдещите изследвания трябва да се концентрират върху потенциалните рискове.

Фокусирайки се върху псилоцибина, активното вещество в магическите гъби, като едно от най-често употребяваните психеделични вещества (заедно с LSD) и което се намира по-напред в процеса на клинични изследвания, екипът представя наличните доказателства за няколко аспекта на микродозирането.

Безопасно ли е?

Водещ проблем е липсата на контролирани научни изследвания – стандартът за качество в медицинската наука, в които ефектът на дадено лечение се сравнява с контролна група или група, която приема плацебо. Авторите посочват и липса на сигурност около дозите, използвани при предишни проучвания, както и произхода на веществата и тяхната потентност.

По отношение на безопасността твърдят, че няма доказателства за дългосрочна повтаряща се употреба на псилоцибин при хора или животни и че има някои доказателства за рискове за сърдечно-съдовата система.

Авторите описват и как данните за поведенческите ефекти на микродозирането като повишена концентрация или креативност остават много частични. Проучвания на ранни етапи показват, че псилоцибинът се свързва със специфични серотонинови рецептори в мозъка. Серотонинът е свързан с чувството на щастие, както и с ученето и паметта. Те спекулират, че тези промени в активността на мрежите от неврони могат да обяснят някои от терапевтичните ползи на микродозирането като подобрение на настроението, паметта или продуктивността.

Законно ли е?

Отвъд научните проблеми, легалността и регулацията на тези вещества остават значима бариера според изследователите. Въпреки ренесанса в изследването на психеделиците, веществата в тази категория – основно псилоцибин, LSD и DMT – остават в Списък 1 на Конвенцията на ООН.

Във Великобритания, например, само изследователи с определен лиценз могат да придобият законно такива вещества, за да ги изследват и всеки друг, които ги притежава за микродозиране например, може да подлежи на съд.

Екипът се надява, че доказателствата в тяхната публикация ще помогнат за фокусиране на вниманието на изследователската общност, за да се отговори на някои от големите оставащи въпроси в областта. Те пишат, че „сериозни клинични изследвания с контролни групи и плацебо трябва да се проведат с ниски дози (псилоцибин), за да се определи дали има доказателства в подкрепа на твърденията на тези, които практикуват микродозиране“.

Д-р Kim Kuypers от Маастрихтския университет и водещ автор на изследването казва: „Този преглед е навременен, тъй като се поражда голяма надежда от медийни репортажи за предполагаемите ефекти на микродозирането. Пациентите могат да бъдат привлечени от тези твърдения и да ги изпробват, но може това всъщност да не им помогне. Опитваме се да подчертаем липсата на научни доказателства за ефективността на микродозирането при определени симптоми и се надяваме това да даде тласък на нови линии на изследване в тази област.“

Проф. Нът добавя: „Изследователите, работещи в областта на психеделиците, редовно получават въпроси от медии относно микродозирането. Надяваме се, че тази критика ще предостави отговори на всички тези въпроси в бъдеще и ще осигури рамка за бъдещи изследвания.“

Източник: https://www.imperial.ac.uk/news/192046/science-microdosing-psychedelics-remains-patchy-anecdotal/