Младите хора, които пият запойно, показват променена мозъчна активност

Изследователи са изследвали мозъчната активност на млади студенти в Испания, които употребяват алкохол запойно, и са открили характерни промени в нея, които може да показват забавено мозъчно развитие, както и да са ранен знак за мозъчни увреждания.

За много студенти колежът означава много социализиране на партита и в барове, а алкохолът е обичаен фактор в тези социални среди. Прекомерната употреба на алкохол под формата на запойно пиене е изключително често срещана сред студентите, а едно изследване открива, че една трета от младите северноамериканци и европейци употребяват алкохол запойно.

Така че какво определя запойното пиене? Американският Национален институт по злоупотреба с алкохол и алкохолизъм (NIAAA) описва запоя като консумация на пет или повече питиета за мъжете и четири или повече за жените в рамките на два часа, като за много студенти тези лимити не биха означавали особено тежка нощ на купонясване. Предишно изследване е свързало запойното пиене с множество негативни последствия, включващи неврокогнитивни дефицити, слабо академично представяне и рисково сексуално поведение.

Докато редица изследвания показват, че мозъкът на хроничните алкохолици има променена активност, също така има и доказателства, че запойното пиене може да промени мозъка на младежите. Едуардо Лопес-Канеда от Университета на Миньо в Португалия изследва този феномен.

„Редица изследвания оценяват ефектите от запойното пиене при младите пълнолетни по време на различни задачи, включващи когнитивни процеси като внимание или работна памет“, казва Едуардо Лопес-Канеда. „Въпреки това, почти няма изследвания, които да определят дали се наблюдават промени в мозъка на запойно пиещите, когато той е в покой и не е фокусиран върху някоя задача.“

В скорошно изследване, публикувано във Frontiers in Behavioral Neuroscience, Лопес-Канеда и колегите му се опитват да видят дали когато мозъкът на запойно пиещите студенти е в покой неговата активност показва някакви различия в сравнение с тази на колегите им, които не употребяват запойно.

Изследователите набират първокурсници от университет в Испания и ги молят да попълнят въпросник за навиците им на пиене. Студентите, които са участвали в поне едно запойно пиене през предишния месец, били считани за запойно употребяващи, докато за незапойно употребяващи били считани тези, които никога не са имали подобен тип употреба. Чрез прикрепянето на електроди към скалповете на студентите учените са имали достъп до електрическата активност на различни мозъчни области.

В сравнение с незапойно пиещите, запойно употребяващите показали променена мозъчна активност по време на покой. Те показали значително по-високи измервания на специфични електрофизиологични параметри, познати като бета и тета осцилации, в мозъчните области, наречени десен слепоочен дял и двустранна тилна кора.

Изненадващото е, че предишни изследвания са открили подобни промени в мозъка на възрастни хронични алкохолици. Макар че младите запойно употребяващи могат понякога да прекаляват с пиенето, те не се вписват в критериите за алкохолизъм. Така че какво означава това?

Промените може да показват намалена способност за отговор на външни стимули и потенциални трудности в капацитета за обработване на информация при младите запойно употребяващи и може да представляват някои от първите знаци за мозъчни увреждания, причинени от алкохола.

Мозъкът на младите хора все още се развива, което означава, че той може да е по-уязвим за ефектите от злоупотребата с алкохол. „Тези особености може да се дължат на особено вредните ефекти на алкохола върху младия мозък, който все още се развива, вероятно чрез забавяне на процесите на неврологично съзряване“, казва Лопес-Канеда.

Изследователите подчертават, че трябва да проведат повече изследвания, за да потвърдят дали тези особености, които са наблюдавали при младите запойно пиещи, са причинени от този им начин на пиене и дали мозъчното им развитие може да е увредено. Резултатите обаче показват, че запойната употреба има осезаеми ефекти върху младия мозък, сравними с някои от тези, наблюдавани при хроничните алкохолици. „Последствията биха били позитивни, ако образователните и здравните институции използват тези резултати, за да опитат да намалят употребата на алкохол при рисково употребяващите“, казва Лопес-Канеда.

Източник: https://www.sciencedaily.com/releases/2017/09/170914152424.htm