Метамфетаминова психоза: какво е това и защо я отключват само някои от употребяващите?
Безпокойството около употребата на кристален метамфетамин в Австралия и по света нараства, отчасти заради психологическите ефекти на наркотика. Въпреки че по-голямата част от хората, които употребяват метамфетамини, не изпитват психологически проблеми, около един от трима души, които употребяват веществото редовно, съобщават за преживяна психоза в някакъв момент от живота си.
Проучванията също така показват, че до 30% от хората, които преживяват метамфетаминова психоза, развиват дългосрочно психотично заболяване като шизофрения или биполярно разстройство. Нашето ново изследване цели да открие защо някои употребяващи метамфетамин е по-вероятно да отключат психоза в сравнение с други.
И така, какво е метамфетаминова психоза?
Психозата обхваща редица психиатрични симптоми, включително подозрителност и параноя, халюцинации и нетипично или превъзбудено поведение. Хората често губят връзка с реалността и може да не разбират какво се случва с тях. Това може да бъде много стресиращо както за конкретния човек, така и за семейството и приятелите му, и може да завърши с постъпване в болница.
Психозата може да се появи като част от много различни психични разстройства или да бъде отключена от различни видове наркотици. Стимулантите от групата на амфетамините (като метамфетамините) са особено добре познати с потенциала си да предизвикват психоза. През 70-те години на миналия век става ясно, че амфетамините, прилагани в експериментални ситуации, причиняват психотични симптоми при здрави хора, които никога преди това не са употребявали наркотика.
В Австралия метамфетамините са наркотикът, чиято употреба най-често води до психотични симптоми и необходимост от медицински грижи. През последните 10 години рязко се е увеличил броят на хората, приети в болница заради метамфетаминова психоза.
Този модел на увеличаване на вредите върви успоредно с нарастването на чистотата на метамфетамините и увеличаващия се брой зависими хора.
Какво е открило изследването?
Знаем, че по-голямата част от хората, които употребяват метамфетамини, не отключват психози. Така че прегледахме 20 съществуващи изследвания, проведени сред повече от 5000 редовно употребяващи метамфетамини, в опит да открием кои фактори правят някого по-рисков за психоза.
Открихме, че честотата и количеството на употреба на маетамфетамини и тежестта на зависимостта са факторите, които най-често са свързани с риска от психоза. За съжаление, дизайнът на изследванията и различните начини, по които те измерват честотата и количеството на метамфетаминовата употреба, означават, че не можем точно да преценим какво увеличаване на употребата ще доведе до увеличаване на риска.
Другите рискови фактори включват семейна история на психотично разстройство и актуална употреба на други наркотици, включително канабис и алкохол. Необходимо е да се направят повече проучвания, тъй като едно изследване открива връзка между историята на травматични преживявания в детството и отключването на метамфетаминова психоза.
Също толкова важни са факторите, които не се свързват с метамфетаминова психоза – например възраст, пол, доход или заетост. Интересно е, че начинът, по който хората употребяват метамфетамини – чрез пушене или инжектиране, не изглежда да оказва влияние върху вероятността от психоза.
По-доброто лечение би направило разликата
Важно е да се помни, че почти всички проучвания на тази тема са били напречно-срезови. Това означава, че измерванията на психотичните симптоми и измерванията на рисковите фактори са се случили по едно и също време, така че ние не знаем кое за какво е причина, а знаем само, че те са свързани.
Най-добрият начин да изучим рисковите фактори за метамфетаминовата психоза би бил да проследяваме хората от момента преди да започнат да употребяват наркотика до момента, в който са развили проблема. Но този вид изследване е много трудно за провеждане, когато става въпрос за употреба на наркотици. Разликата между начина, по който изследователите измерват психозата или измерват употребата на метамфетамини, също влияе върху това как разбираме връзката между двете.
Основното откритие на нашето изследване е, че хората, които са употребявали наркотика по-често и са били по-зависими към него, е по-вероятно да развият психоза. Това може да изглежда очевидно, но помага на здравните работници и служби за лечение да идентифицират хората, които могат да бъдат в най-голям риск.
Също така, ако хората, които не са готови да спрат употребата на наркотика, променят честотата или модела на употребата си, това може да им помогне да избегнат психозата.
В по-широк смисъл ключовото послание от нашето проучване е, че по-доброто лечение на метамфетаминовата употреба би довело до намаляване на вредите от употребата на наркотика. Остава предизвикателството да се уверим че ефективното лечение е налично, когато хората са готови и имат желание да го потърсят.
