Изследователите проучват предизвикателствата при прехода от резидентно лечение на злоупотреба с вещества към общността

Девет процента от населението имат диагностицируемо разстройство вследствие на употребата на вещества. Епидемиологичните и клинични изследвания показват, че това разстройство следва хроничен и рецидивиращ курс, с цикли от възстановяване, рецидив и множество епизоди на лечение в продължение на няколко години.

„Според SAMHSA (американската Администрация на службите за злоупотреба с вещества и психично здраве) през 2015 г. злоупотребата с алкохол и наркотици и свързаните с нея проблеми са допринесли значително за заболеваемостта в САЩ, струвайки 400 милиарда долара годишно“, казва д-р Дженифър Мануел, преподавател в Колежа по социална работа към Университета на Ню Йорк и изследовател към Центъра за изследване на употребата на наркотици и ХИВ към същия университет. „Крайно необходимо е да намалим броя на циклите на лечение на разстройства вследствие употребата на вещества – както заради общественото здраве, така и по финансови причини.“

Дългосрочното резидентно лечение на злоупотреба с вещества е предпочитана възможност за тези, които искат да се възстановят от зависимост. Лечението „с настаняване“ предоставя интензивни услуги, свързани с възстановяване, съчетани със защитено жилище и помощ за ежедневния живот. Въпреки това, рецидивът след изписването от програмата все още е обичаен и може да заличи подобренията, постигнати по време на лечението. Според статистиката степента на рецидив през първата година след изписването варира от 37 до 56%.

Ангажираността с услуги за последваща грижа подобрява тази статистика. Изследванията обаче показват, че само около половината от пациентите правят контакт с услуги за амбулаторна грижа (без настаняване) и много малко от тях стигат до края на препоръчаната продължителност на услугите за последваща грижа.

За да изследват факторите, които възпрепятстват и помагат на хората в техния преход от центрове за дългосрочно резидентно лечение към общността, д-р Мануел и нейните сътрудници – д-р Орби Никълс и г-ца Ерин Палмър от Services for the UnderServed, Inc., провели качествено изследване, основано на социоекологичния модел – „Пречки и улеснения за успешен преход от дългосрочно резидентно лечение на злоупотреба с вещества“.

Изследователският екип се фокусирал върху пет категории пречки/улеснения: индивидуални, междуличностни, организационни, общност и политика. Изследването е публикувано онлайн преди печатното му издание в Journal of Substance Abuse Treatment през декември 2016 г.

„Знаем малко за пречките и улесненията при преход от дългосрочно резидентно лечение от гледна точка на хората със зависимости към вещества“, отбелязва д-р Мануел. „Използвайки социоекологичния модел като насочваща рамка, това проучване изследва индивидуалните, междуличностните, организационните, общностните и политическите фактори, които затрудняват и улесняват прехода от резидентно лечение от перспективата на зависимите хора, които очакват изписването си от лечение.“

Проучването се е състояло от полуструктурирани интервюта (с продължителност 45-90 минути) с хора (32-ма на брой) от дългосрочна резидентна програма за лечение на злоупотреба с вещества (средната продължителност на престой на участниците е била 6 месеца) в гр. Ню Йорк. Интервютата били записани в електронен формат и след това транскрибирани. Хората получили за участието си в интервюто подаръчни карти за 30 долара. Участниците били на възраст от 23 до 55 г., над ¾ от тях били мъже. Всички участници освен един имали медицински застраховки, а 56% били задължени (от съда) да се лекуват. Почти всички участници (90,6%) са съобщили, че са били арестувани или лежали в затвора някога през живота си; ¾ са съобщили, че някога през живота си са били бездомни.

Често срещани пречки за успешен преход:

•    Изследователите отбелязват, че незадоволените базисни потребности, като финансова стабилност, работа и място за живеене, се явяват като основна индивидуална пречка (при 62,50% от отговорилите).
•    Много от участниците са определили ограничената или липсата на подкрепяща мрежа (46,90%), обтегнатите взаимоотношения (43,80%) и приятелите, които употребяват наркотици (40,60%) като междуличностни пречки.
•    Една честа организационна пречка е недостигът на персонал в резидентните програми за лечение (34,40%). На ниво общност и политика има малко свързани с прехода трудности, но това, което излиза като пречки от изследването, са връщането в стресиращи места за живеене (31,30%) и липсата на места за настаняване само на хора с проблеми с употребата на вещества (34,40%).

„Това, което показват резултатите, е, че основните области, в които хората се нуждаят от интервенция, включват достъп до стабилни място за живеене и работа, услуги за последваща грижа и мрежи за позитивна подкрепа; повече услуги за планиране на изписването от програмата и помощ при прехода, както и финансиране, за да се запълнят дупките при предоставянето на услугите и да се посрещнат базисните потребности на хората“, казва д-р Мануел. „Тези открития показват важността на неформалната и формална подкрепа за затвърждаването и продължаването на прогреса, постигнат по време на резидентното лечение.“

Откритията на изследователите от това проучване показват, че преходът от резидентно лечение е стресиращ, особено когато хората балансират между съревноваващите се приоритети за задоволяване на базисните потребности и справянето със зависимостта. Засилената подкрепа след изписване от резидентно лечение е от огромна важност за подобряване на качеството на прехода и резултатите на хората с разстройства вследствие на употребата на вещества.

Източник: http://medicalxpress.com/news/2016-12-transitioning-residential-substance-abuse-treatment.html