Хазартна зависимост: Самостигматизиране и очакване
Начинът, по който обществото гледа на хората със зависимост, може да доведе до комплексни последствия. Очакването за стигматизация може да накара човек да отрича заболяването си, да избягва търсенето на лечение или преждевременно да го прекрати. Самостигматизирането (когато човек започва да интернализира, да приема като част от личността си стигмата, свързана със състоянието му) може да засили тези страхове и да доведе хората до отхвърляне на социалната подкрепа и лечение. Тази седмица разглеждаме проучване от Нерилий Хинг и Алекс Ръсел, което изследва как очакванията за стигма влияят върху самостигматизирането сред хората с хазартни проблеми.
Какъв е въпросът на изследването?
Кои аспекти от общественото отношение към проблемната игра на хазарт допринасят за обществената стигма? Как това обществено отношение и обществената стигма са свързани със самостигматизирането?
Какво са направили изследователите?
Изследователите са набрали 117 участници чрез два метода за набиране: (1) канейки участници от база данни с австралийски играещи хазарт, които преди това са участвали в проучвания на изследователите и (2) чрез реклами в Гугъл. Всички участници са съобщили за проблеми с хазарта във въпросника Индекс на тежест на хазартен проблем (PGSI). Изследователите са оценили много аспекти на очакваните обществени нагласи относно проблемната игра на хазарт.
Първо, с въпросник са попитали участниците за най-често срещаните стереотипи по отношение на хората с хазартен проблем и степента, в която повечето хора биха изолирали, гледали отвисоко на или чувствали гняв към хората с проблеми, свързани с хазарта (тоест, изолиране, загуба на статус, гняв). Второ, с въпросник участниците са били питани колко силно повечето хора биха „мислили, че животът им се разрушава, ако имат проблем с хазарта“ (разрушителност) и биха „мислили, че да имат проблем с хазарта е по тяхна собствена вина“ (причина). Най-накрая изследователите са оценили колко стигма смятат участниците, че повечето хора поставят върху проблемната игра на хазарт (очаквана обществена стигма), както и лошите чувства по отношение на собствения им хазартен проблем (самостигматизиране).
Какво са открили?
Участниците, които са очаквали висока степен на обществена стигма върху проблемната игра на хазарт, са съобщили и за високо ниво на самостигматизиране. В медиационния модел стереотипизирането и разрушителността са били особено важни. Участниците, които са мислели, че повечето хора (1) имат негативни стереотипи за хората със свързани с хазарт проблеми и (2) мислят, че проблемната игра на хазарт разрушава живота на човек, също така са мислели, че повечето хора слагат много стигма върху проблемната игра на хазарт, а в резултат на това се повишава и тяхното ниво на самостигматизиране.
Защо тези открития са от значение?
Интернализирането на стигмата е болезнено и води до последствия. Въпреки че има ефективно лечение за проблемите, свързани с хазарта, хората може да избягват търсенето на помощ, защото очакват, че другите ще ги осъдят. Това изследване показва, че някои аспекти на очакваната обществена нагласа са особено важни. Някои хора, които имат проблем с хазарта, очакват, че повечето от останалите хора ще имат негативни стереотипи за тях и ще смятат, че проблемът с хазарта е силно разрушителен. Споделянето на истории за конкретните, реални преживявания на хората с хазартни проблеми може да помогне за разчупване на стигмата и да насърчи повече хора да потърсят помощ.
