Водят ли до пристрастяване?

Бързото развитие на толеранс е характерно за сънотворните и транквилантите. При по-дълга употреба лекарствата губят сънотворния си ефект само след 2 седмици, а след 4 месеца вече нямат ефект върху тревожността. Заради това хората, които ги употребяват редовно, често увеличават дозата в опит да получат първоначалния ефект.

Употребата на сънотворни и транквиланти може много бързо да предизвиква зависимост, както физическа, така и психологическа.

При спирането на бензодиазепините може да възникнат различни и понякога опасни симптоми на абстиненция, както и много силно желание за употреба. Спирането на употребата без лекарска помощ не се препоръчва.

Абстинентните симптоми може да включват:

• главоболие;
• тремор (треперене);
• изпотяване;
• възбуда;
• гадене, повръщане;
• болки в стомаха, диария;
• нарушения на съня;
• мускулни болки;
• сърцебиене;
• повишено кръвно налягане;
• силна тревожност;
• напрежение;
• безпокойство;
• обърканост;
• раздразнителност;
• дереализация (нереално чувство за промяна на околната среда);
• деперсонализация (нереално чувство за промяна на собственото тяло и психика);
• повишена чувствителност към шум, светлина и допир;
• скованост и изтръпване на крайниците;
• халюцинации;
• епилептични припадъци;
• ребаунд синдром – симптомите, заради които е започнало лечението, се появяват отново в по-силна форма след прекъсването му (безсъние, тревожност).

Най-ярко изразеният симптом на психологическата зависимост е непреодолимото желание за употреба. То може да продължи с месеци след спиране на медикаментите, особено ако не е било предприето подходящото лечение на зависимостта.

Симптомите на абстиненция при спирането на кратко действащите бензодиазепини могат да започнат 10-12 часа след последния прием на медикамента, а при дълго действащите – след 1 до 3 дни.

Имайки предвид силата както на физическите, така и на психологическите симптоми на абстиненция, рискът от повторно връщане към употребата (рецидив) е много голям.