Как да помогнем на употребяващия?

Употребата на сънотворни и транквиланти води до определени симптоми. Наличието на тези симптоми обаче не е достатъчно, за да се определи със сигурност дали някой употребява или не, както и дали е зависим. Единственият начин за това е да се говори откровено с човека.

В един открит и прям разговор може да се обсъдят важните теми като продължителността на употребата, причините за нея и проблемите, стоящи под повърхността. След това, ако употребяващият е съгласен, е добре да му помогнете да се свърже със специалисти в областта на зависимостите.

Близките на проблемно употребяващите и зависимите също е добре да потърсят подкрепа за самите себе си.

Лечение

Лечението зависи от това колко голяма е била дозата на медикаментите, които човекът е употребявал, продължителността на употребата, както и от психологическото и физиологичното му състояние.

Физиологично лечение

Лечението на зависимостта към сънотворни и транквиланти се основава на идеята за постепенно намаляване на  количеството на употребяваното вещество, с цел да се избегнат тежките прояви на абстинентни симптоми.

Хората, които са на по-високи дози, обикновено се хоспитализират поради опасността от появата на абстиненти симптоми, които могат да застрашат живота им.

Психологическо лечение

Когнитивно-поведенческата терапия може да се използва във връзка с намаляването на употребата на веществата. Тази терапия цели основно две неща: да образова хората да разпознават и да се справят със симптомите на тревожност, свързани с абстиненцията; да подпомогне употребяващите да променят поведението си по начин, по който да се справят със стреса.

Кои са етапите на лечение, през които най-често преминават зависимите, можете да прочетете тук.

Превенция на зависимостта

Най-добрият начин за превенция на зависимостта е пациентът да приема дозите от медикамента точно по схемата, предписана от лекуващия лекар. От изключително голямо значение е между лекаря и пациента да има регулярен контакт, за да може да се проследява и контролира приема на лекарствата, както и да се следи за негативни лекарствени ефекти и поява на абстинентни симптоми.

Хората, приемащи сънотворни и транквиланти, не трябва да забравят, че продължителността на лечението с тези медикаменти трябва да бъде колкото се може по-кратка и да не надвишава 2 седмици. Лечението може да е по-продължително само при хора, страдащи от епилепсия.

Самоволната и/или неконтролираната от лекар употреба на бензодиазепини и барбитурати трябва да се избягва при всички положения.