телефонна линия

0888-99-18-66

BG
EN
Facebook Twitter YouTube - Email

Какво са опиати и опиоиди?

Опиатите са химични вещества, извлечени от растението опиев мак (на латински: papaver somniferum). Чрез отделяне на неузрелия семенник и изсушаване на млякото, което излиза, се получава суров опиум. От суровия опиум може да се извлече морфин, а хероинът се прави чрез химическа обработка на морфина. Опиум е общо име за множество от алкалоидите, съдържащи се в него, включително морфин, кодеин, тебаин, папаверин и носкапин.

По-голямата група на опиоидите включва полусинтетични и синтетични вещества, сходна по структура с опиатите – хероин, оксикодон, фентанил, мепиридин (демерол) и др. Опиоидите преминават през същия метаболизъм в човешкото тяло, както и опиатите, но се различават по тяхната скорост на абсорбция и разтворимост в мастните тъкани.

Опиатите  и опиоидите имитират действието на обезболяващите химични вещества, които се произвеждат естествено в човешкия мозък – ендорфините.

Опиоидите са лекарствени вещества, предписвани от лекар и предвидени да се използват за кратък период от време като средство за лечение или облекчаване на симптоми. Употребата им в почти всички случаи се назначава от специалист, за точно определен период от време и строга схема за прием. Предписват се в случаи, в които обикновените обезболяващи средства като аспирин, ибупрофен и парацетамол и др. нямат ефект.

Въпреки че опиоидите могат да варират в степента на своето действие, те всичките са мощни обезболяващи, които потискат централната нервна система (ЦНС), забавят някои жизнени функции и повлияват физическото и психическо неразположение в следствие на дадена травма.

Толерансът се развива бързо почти към всички опиати и опиоиди. Крос-толерансът е типичен, т.е., веднъж щом е изграден толеранс към определено опиатно/опиоидно вещество, това ще означава толеранс към практически цялата група опиати или опиоиди с много малко вариации. Опиатите и опиоидите предизвикват силна психическа и физическа зависимост. Тежестта на зависимостта се определя от типа вещество, дозировките, продължителността на употреба, от определени генетични специфики на метаболизма и от чувствителността на мозъчните структури на индивида.