телефонна линия

0888-99-18-66

BG
EN
Facebook Twitter YouTube - Email

Какво е метадон и за какво се предписва?

Метадонът ((RS)-6-Диметиламино-4,4-дифенилхептан-3-он) е опиоиден анагелтик (синтетичен опиат с обезболяващо действие), потискащ действието на централната нервна система (депресант).

Метадонът е дългодействащ агонист на мю-рецепторите с обезболяващо, успокояващо и противокашлично действие. При орален прием (през устата) се резорбира бързо в стомаха и червата и може да бъде открит в кръвта в рамките на 30 минути. Максималните концентрации в кръвната плазма се достигат в рамките на 1 до 5 часа.

След повтарящ се прием постепенно се натрупва в тъканите, като концентрацията в черния дроб, белите дробове и бъбреците е по-висока, отколкото в кръвта. Когато нивото му в кръвния поток започне да спада, метадонът бавно се отделя от тъканите и това прави действието му толкова дълго (около 24 ч.).

В България метадонът е един от одобрените опиеви агонисти за лечение на синдром на зависимост към опиоиди (например към хероин). Предписва се в два случая:

-    в намаляващи дози за лечение на абстинентния синдром (медикаментозно асистирано лечение при детоксификация). Детоксификацията може да бъде краткосрочна (до 1 месец) или дългосрочна (до 6 месеца);
-    в относително стабилни дози за дълъг период (обикновено над 6 месеца) при поддържащо лечение. Оптималният срок на поддържащото лечение е от 2 до 5 години, но може да бъде и неограничен във времето.

Метадонът не е ново лекарство. Химическата му структура е разработена през 30-те години на ХХ век от екип немски учени, докато търсели обезболяващо лекарство, което да не е толкова пристрастяващо като морфина. През Втората световна война друг екип немски учени разширил изследванията върху метадона и започнали да го синтезират заради недостига на морфин и други обезболяващи за войниците на фронта.

До края на войната САЩ вече били получили правата върху лекарството и по-късно го нарекли „метадон“. През 1947 г. започва употребата му в Съединените щати като обезболяващо. Отново там през 1964 г. метадонът за първи път е въведен като средство за поддържащо лечение на хероинова зависимост. В България първата пилотна програма за лечение с медикамента отваря врати през 1995 г.

Изписваният в България медикамент представлява бистър, прозрачен разтвор, който е почти безцветен, с много лек жълтеникав оттенък и слаб специфичен мирис. В 1 милилитър от разтвора се съдържат 10 милиграма от активната съставка метадон хидрохлорид (methadone hydrochloride).

Съща както морфинът и хероинът, метадонът е вещество с голям потенциал за развитие на зависимост. В сравнение с морфина притежава по-слаб обезболяващ ефект.