BG
EN
Facebook Google Plus Twitter YouTube - Email

Метадон

Метадон

Метадонът ((RS)-6-Диметиламино-4,4-дифенилхептан-3-он) е опиоиден анагелтик (синтетичен опиат с обезболяващо действие), потискащ действието на централната нервна система (депресант). Използва се за лечение на опиоидна зависимост (например към хероин) – за детоксификация или поддържащо лечение. В редки случаи се използва и за лечението на хронична болка. Действието на метадона е значително по-дълго от това на опиати като морфина и хероина – средно около 24 ч.

В Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични метадонът е включен в Списък II - Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Може да бъде предписван само на пациентите на програми за лечение с опиеви агонисти и агонист-антагонисти (метадонови/поддържащи програми) от лекуващия им психиатър.

Повтарящата се употреба на метадон води до развитието на толеранс, също както при употребата на морфин. При някои хора толерансът (необходимост от повишаване на количеството за получаване на един и същ ефект) се развива по-бавно.

Употребата на метадон (както и на всички други опиоиди) води до развитието на сериозна психологическа и физическа зависимост. Абстинентните симптоми са подобни на тези от други опиоиди, но се характеризират с по-бавно начало, по-лека тежест и по-голяма продължителност.

Употребата на метадон може да окаже негативно въздействие върху дейности, изискващи повишена концентрация и внимание, сред които шофиране и работа с машини, най-вече преди пациентът да се е стабилизирал (още е в началото на лечението си).

Също както при хероина и морфина, при употребата на метадон има риск от предозиране и смърт.

Метадонът не трябва да се използва за лечение на зависимост към други вещества освен на зависимост към опиоиди (хероин, морфин, други опиати).