телефонна линия

0888-99-18-66

BG
EN
Facebook Twitter YouTube - Email

Запойното пиене при юношите може да повиши риска от тревожност по-късно в живота

Запойното пиене при юношите може да повиши риска от тревожност по-късно в живота

Увеличаващо се количество от доказателства подкрепя идеята, че излагането на алкохол през ранните години от живота има трайни ефекти върху мозъка и повишава риска от психологически проблеми през по-късните години на зрялост. Изследователите от Университета на Илинойс в Чикаго са открили, че запойното пиене при юношите, дори и ако е било прекратено, повишава риска от тревожност по-късно през живота поради неправилно епигенетично програмиране. Откритията на проучването, което е било проведено върху животни, са публикувани в списанието Biological Psychiatry.

„Запойното пиене през ранните години на живота променя мозъка и връзките в него, особено в амигдалата, която участва в регулацията на емоциите и тревожността по начини, които все още не разбираме напълно“, казва Събхаш Пандей, професор по психиатрия в Колежа по медицина към Университета на Илинойс, директор на Центъра по изследвания на алкохола в епигенетиката и водещ автор на проучването. „Но това, което знаем, е, че епигенетичните промени са постоянни и че увеличават податливостта към психологически проблеми по-късно през живота, дори и ако пиенето през юношеските години е било прекратено.“

Епигенетиката обяснява химическите промени в ДНК, РНК или специфични протеини, свързани с хромозоми, които променят активността на гените, без да променят самите гени. Епигенетичните промени са необходими за нормалното развитие на мозъка, но те могат да възникнат и в отговор на фактори от средата или дори на социални фактори, като например алкохол и стрес. Тези видове епигенетични промени са били свързани с промени в поведението и със заболявания.

Подрастващи плъхове са били изложени на етанол (вид алкохол) по схема с редуване на два дни с алкохол и два дни без алкохол в продължение на 14 дни. На друга група плъхове е бил даван физиологичен разтвор по същия протокол. Всички плъхове са преминали оценка за тревожност.

Пандей и колегите му са изложили младите плъхове на алкохол по режим, създаден да имитира запойно пиене. Тези плъхове проявявали тревожно поведение по-късно през живота, дори и ако режимът на запойното пиене е бил прекратен в късното юношество и животните са били оставени за съзреят без повече излагане на алкохол.

Тези плъхове имали също по-ниски нива на протеин, наречен Arc, в амигдалата. Arc е важен за нормалното развитие на синаптичните връзки в мозъка. Плъховете с по-малко Arc имали и с около 40% по-малко невронни връзки в амигдалата в сравнение с плъховете, които не били изложени на алкохол.

„Ние вярваме, че намаляването на нивата на Arc е причинено от епигенетични промени, които променят експресията на Arc и от определен вид РНК, която също променя експресията на Arc. Тези промени са причинени от излагане на алкохол през юношеството“, казва Пандей.

„Излагането на алкохол предизвиква епигенетично препрограмиране, водещо до молекулярни промени в амигдалата, които са трайни и остават дори и при спирането на употребата“, казва Пандей. „Ако във връзките на амигдалата има дефицити и тези промени са постоянни, хората са в риск от психологически проблеми, основаващи се на трудности с регулацията на емоциите, като например тревожност или депресия, както и от развитие на алкохолна зависимост по-късно през живота.“

Източник: https://www.news-medical.net/news/20190312/Adolescent-binge-drinking-may-raise-risk-for-anxiety-later-in-life.aspx