Изпрати SMS с текст: DMS HELPLINE на кратък номер 17 777


Дари 1 лев (няма ДДС) чрез еднократни SMS и абонаменти. За абонати на Telenor, VIVACOM и A1.
Подкрепи нашата Линия, дари 1 лев!

BG
EN
Facebook Twitter YouTube - Email

Как нашият мозък преработва новините и какво влияние имат когнитивните уклони върху това?

Как нашият мозък преработва новините и какво влияние имат когнитивните уклони върху това?

В момента живеем във време на криза, породена от световната пандемия от COVID-19. Това означава, че всеки един от нас най-вероятно чете и гледа повече новини от обикновено. Съвсем естествено, в тази ситуация голямата част от новините са негативни. И дори този негативизъм да ни идва в повече, е трудно да откъснем вниманието си от всяващите страх вести. В своята книга „Силата на лошото“ Джон Тиърни обяснява, че имаме значителен уклон към негативното. От еволюционна гледна точка, за нашата сигурност е от изключителна важност лесно и бързо да забелязваме потенциалните опасности. Затова лошите новини лесно вземат контрол над нашето внимание и ние не можем да направим много по въпроса. В интерес на медиите е да монетизират тази човешка особеност и те го правят, публикувайки сензационни плашещи новини. Например Тиърни посочва как в момента много статии и уебсайтове проследяват данните за смъртност от COVID-19 и без да имат всички факти - като колко е реалният брой на заразените в дадена общност, правят спекулации за това колко лошо ще стане положението. Този поток от неверни или спекулативни новини всява страх, който може да попречи на възможността ни за адекватен и рационален отговор на пандемията.

Медийният специалист Карън Макентайър предупреждава, че изобилието от негативни новини може да ни направи по-недружелюбни и по-малко помагащи към другите точно във времето, в което взаимната помощ е най-нужна. Изследванията сочат, че така както позитивните новини правят човек по-добър приятел и по-добър съсед, то излагането на поток от негативни новини ни прави по-малко толерантни, по-склонни към антисоциално поведение и по-мнителни. Това само може да влоши и без това трудната за всички нас ситуация.

Много е трудно обаче да избягваме сензационните новини особено ако използваме социални медии. Социалните медии имат своето голямо предмиство – да ни свързват с близките ни, с които не можем да се видим на живо. Въпреки това те лесно могат да служат и за пропаганда на негативни новини. Истории за пандемията, верни или неверни, биват споделяни отново и отново и бързо достигат до огромно количество хора, предизвиквайки гняв, страх и безнадежност.

Все още за повето от нас може да бъде трудно да разграничаваме в социалните медии кои новини идват от достоверни източници на информация и кои - не. За да не се подмамваме по твърде емоционално заредени и подвеждащи новини, медийният ескперт от Станфордския университет Джеф Хенкок препоръчва да разчитаме за информация относно пандемията на доказали се и уважавани източници.

Също така трябва да бъдем внимателни и за някои когнитивни уклони, които е възможно при наличинието на диета от постоянни негативни новини да повлияят на рационалните ни решения в отговор на пандемията. Например слонноста ни към потвърждаване въздейства на това как мозъка ни преработва нова информация, карайки ни да търсим и намираме само новини, които съответстват на вече изградените ни мнения и вярвания и да избягваме или дискредитираме противоречаща им информация. Друг уклон е „ефекта на котвата”. Този уклон ни кара неосъзнато да придаваме голяма тежест на първата информация, която получаваме по даден въпрос. Тя става отправна точка за нас и впоследствие ние гравитираме около нея. Когнитивни уклони като тези могат да възпрепятстват възприемането ни на нова информация. В настоящата динамична и бързопроменяща се ситуация това може да намали шансовете ни за адекватни и ефективни решения, казва Карън Макентайър.

Друга често срещана когнитивна грешка е склонността ни към оптимизъм. Ние имаме тенденцията да си представяме, че нещата за нас ще се развият добре и по начина, по който сме ги планирали. Всеки от нас смята, че на него е по-малко вероятно да му се случат лоши неща – като да попадне в катастрофа, да се разболее от тежка болест или да стане жертва на престъпление. Това в ситуацията на пандемия от COVID-19 може да доведе до това да подценяваме и пренебрегваме някои предпазни мерки и по този начин да увеличим риска за себе си и за околните.

Познаването на тези когнитивни уклони и осъзнаването на тяхното въздействие върху начина, по който възприемаме информация, може да ни помогне да се предпазим по време на настоящата пандемия, а и за в бъдеще.

Източник