Всяка употреба на алкохол е вредна за мозъка, открива проучване
За мозъка не съществува безопасно количество алкохол, като дори и „умерената“ консумация влияе неблагоприятно на почти всяка негова част. Това открива проучване на над 25 000 души във Великобритания.
Проучването, което все още предстои да бъде рецензирано, предполага, че колкото повече алкохол се консумира, толкова по-малък е обемът на мозъка. В действителност колкото повече пиете, в толкова по-лошо състояние е мозъкът ви.
„Не съществува праг за вредното пиене – всяко количество алкохол е лошо. Изглежда, че почти целият мозък е засегнат, а не само конкретни области, както се смяташе досега“, казва водещият автор Аня Топивала, старши клиничен преподавател в Университета на Оксфорд.
Използвайки британската Biobank – голяма база данни, предназначена да помага на изследователите да декодират генетичните и екологични фактори, заради които някои хора развиват заболявания, докато други – не, изследователите в това проучване са анализирали данни от 25 378 участници като възраст, пол, образование, съобщена от тях консумация на алкохол, размер и здраве на мозъка, видни от ядрено-магнитен резонанс, информация за болнични и амбулаторни посещения и тестове за памет.
Изследователите установяват, че по-големият обем на алкохолна консумация на седмица е свързан с по-ниска плътност на сивото вещество, като алкохолът обяснява до 0,8% промяна в обема на сивото вещество, дори след отчитане на индивидуалните биологични и поведенчески характеристики.
Това число може да изглежда малко, но дава по-голям принос от всички други изменяеми рискови фактори. Например, приносът на алкохола е четири пъти по-голям от приноса на тютюнопушенето или от индекса на телесната маса, казва Топивала.
Наблюдават се и силни негативни връзки между консумацията на алкохол и целостта на бялото вещество – мозъчните влакна, които обграждат като скеле милиардите неврони, съставляващи сивото вещество. В допълнение, придружаващите заболявания на човек, като високо кръвно налягане и висок индекс на телесната маса, правят негативната връзка между алкохола и здравето на мозъка по-силна, установяват изследователите.
Противно на предишни изследвания, които предполагат, че има полза от умерената консумация на вино в сравнение с бирата или концентрирания алкохол, това проучване не открива доказателства, които да предполагат, че видът на алкохолната напитка има значение за рисковете за мозъка.
Асоциацията на консумацията на вино с по-високи образование и социално-икономически статус може да обясни схващането, че то носи ползи за здравето, предполагат авторите. „Ако погледнете кой пие умерено, поне в тази страна, това са по-образовани, по-богати хора, които биха се справили много по-добре на тест за памет ... само заради това кои са, в сравнение с хората с по-ниско образование“, каза Топивала.
Откритията са надеждни за много алтернативни предположения, казва Колин Ангъс, старши научен сътрудник от групата за изследване на алкохола в Шефилд в Университета на Шефилд.
„В голямата схема на нещата тези ефекти изглеждат малки, въпреки че е трудно да се сравнят с въздействието на алкохола върху други последствия за здравето, като например повишен риск от рак, без допълнителни изследвания, за да се разбере как връзката между алкохола и здравето на мозъка води до по-осезаеми резултати, като деменция или болест на Алцхаймер.“
През 2016 г. британското Министерство на здравеопазването въвежда нови указания за употребата на алкохол в Обединеното кралство, като препоръчва мъжете и жените да пият не повече от 14 единици алкохол на седмица (1 алкохолна единица е равна на 10 мл чист алкохол).
Топивала казва, че проучването показва доказателства за вреда под този праг от 14 единици седмично.