Връзката между употребата на марихуана от юноши и психозата се засилва
Изследване показва, че употребата на канабис от тийнейджъри води до по-ранно начало на шизофрения при уязвими индивиди
Обществото с бързи темпове приема канабиса за лечение на гадене, болка и други състояния, със стремеж растението да бъде легализирано с цел употреба за удоволствие. Безвредните на пръв поглед странични ефекти на марихуаната са помогнали за разчистването на пътя към превръщането ѝ във финансово изгоден посев, придружен с целия маркетингов блясък, обичаен за другите консуматорски продукти. Но липсата на проблеми със здравето тук приключва. Потенциално вредното въздействие на марихуаната върху развиващия се мозък на юношите остава главен фокус на изследванията – особено заради възможността употребяващите тийнейджъри да се изправят пред по-висок риск от психоза.
Нови открития може да подхранят тези тревоги. По време на Световния конгрес на Световната психиатрична асоциация в Берлин в края на 2017 г. Ханелоре Ехренрайх от Института по експериментална медицина „Макс Планк“ представя резултатите от проучване на 1200 души с шизофрения. Изследването е анализирало широк кръг от генетични и дължащи се на средата рискови фактори за развитието на инвалидизиращото психично заболяване. Резултатите показват, че хората, които са употребявали канабис преди 18-годишна възраст, са развили шизофрения приблизително 10 години по-рано от другите. Данните сочат, че колкото е по-честа употребата, толкова по-рано започва шизофренията. В изследването на Ехренрайх нито употребата на алкохол, нито генетиката са предсказали по-ранен момент на започване, докато марихуаната го е направила. „Употребата на канабис по време на пубертета е много голям рисков фактор за шизофрения“, казва тя.
Други проучвания, макар и не всички, подкрепят откритията на Ехренрайх. „Няма съмнение“, заключава Робин Мъри, професор по психиатрия в Кралския колеж на Лондон, че употребата на канабис от младите хора увеличава риска от развитието на шизофрения в по-късна възраст. Говорейки на конференцията в Берлин, Мъри – един от първите учени, започнали да изследват връзката на марихуаната със заболяването – цитира 10 проучвания, които са открили значителен риск от развитие на психоза при младите употребяващи канабис. Той споменава също и три други проучвания, които откриват ясна тенденция, но чиито размер на извадката е твърде малък, за да достигне статистическа значимост. „Колкото повече канабис употребявате – и колкото по-голяма е потентността му – толкова по-висок е рискът“, твърди той, предупреждавайки, че създаването на все по-потентни нови сортове марихуана е особено притеснително.
В интервю Мъри казва, че негово изследване с употребяващи в Лондон е показало, че канабисът с висока потентност – приблизително 16% съдържание на ТНС (тетрахидроканабинол) – е свързан с 24% от всички случаи на първи епизод на психоза. Новите закони, разрешаващи употребата на марихуана за удоволствие, не я правят легална за тийнейджърите, но това не затруднява достъпа до нея.
Интерпретациите на тези нови открития едви ли ще получат всеобщо приемане. Въпросите за връзката канабис-психоза продължават да съществуват през годините. „Наличните данни по темата са далеч от окончателни – особено по отношение на всякаква потенциална връзка между причина и ефект“, отбелязва Пол Арментано, заместник-директор на NORML – американска организация, която поддържа легализацията на марихуаната за пълнолетни. „Например, увеличената употреба на канабис от обществото не е последвана от пропорционално увеличение при диагнозите на шизофрения или психоза.“
През 2015 г. базираният в Торонто Център за наука в политиките за наркотиците публикува доклад – „Състояние на доказателствата: употреба на канабис и регулация“ – който излага подробно това несъотвествие. Докладът цитира британско проучване, което е пресметнало, че значителното нарастване на употребата на марихуана между 1990 и 2010 г. би трябвало да е довело до 29% увеличение на случаите на шизофрения при мъжете и 12% увеличение при жените. Но според други данни, по времето, когато се смята, че употребата най-много е нараснала (между 1996 и 2005 г.), броят на новите случаи на шизофрения е останал стабилен или е намалял. „Тези открития показват, че употребата на канабис не причинява шизофрения“, отбелязва докладът.
Друг говорител на конференцията в Берлин – Беат Луц, неврохимик в Университета на Майнц – описва механизмите, чрез които наркотикът би могъл да причини вредни ефекти в мозъка на младите хора. Главната психоактивна съставка в марихуаната, ТНС, нарушава нормалния поток от сигнали между мозъчните клетки – процес, който нормално се регулира от химикали, наречени ендоканабиноиди.
Тези съединения се произвеждат естествено в тялото и активират канабиноиден рецептор тип 1 (или СВ1 рецептор), за да „действа като прекъсвач“, казва Луц, поддържайки нивото на сигнална активност на мозъка (или „възбуда“) в нормални граници. Твърде малкото ендиканабиноидни сигнали водят до прекалена възбуда на нервната система, а това може да допринесе за тревожни разстройства, импулсивност и епилепсия. Твърде голямата активност има обратния ефект и може да допринесе за депресия, например. Нарушаването на информационния поток, регулиран от ендоканабиноидната система, също е било свързано с психоза.
ТНС действа различно от ендоканабиноидите. Той не се разгражда бързо в тялото по начина, по който го правят естествените ендоканабиноиди, казва Луц, отбелязвайки, че продължителната активация причинява сериозни и широкообхватни смущения в мозъка. Ниските дози ТНС може да намалят тревожността, но високите може да я засилят, а хроничната свръхстимулация на СВ1 рецепторите от ТНС изключва естествената ендоканабиноидна сигнална система на тялото като елиминира СВ1 рецепторите от невроните, добавя Луц.
В допълнение, ново изследване открива, че митохондриите – органелите в клетките, които генерират енергия за клетъчния метаболизъм – също имат СВ1 рецептори. ТНС спира митохондриалната активност, намалявайки жизненоважния запас от енергия на клетките, казва Луц, цитирайки изследване от 2016 г., публикувано в Nature. Той вярва, че това, което е може би най-критичното, е, че нарушаването на ендоканабиноидната сигнализация от ТНС в юношеския мозък може да пречи на ключови процеси на нервното развитие, в които участват СВ1 рецепторите. По този начин перманентно се уврежда комуникацията в мозъка.
Ново изследване върху марихуаната е започнало, за да адресира въпросите, на които обикновено може да се отговори чрез дългосрочни клинични изпитвания по време на разработването на лекарство. Този процес се случва, докато легализацията набира скорост. Марихуаната все повече заема място в бюфета до уискито и виното и вече не е скрита в някое чекмедже. В САЩ употребата на марихуана сред гимназиалните ученици е по-разпространена от пушенето на цигари. Изследователите на конференцията в Берлин са обсъдили нуждата да алармират обществото за новите тревожни открития. „Като лекари трябва ясно да кажем какво се случва и какво не се случва“, казва Петер Фалкай, психиатър в Мюнхенския център за невронауки към Университета „Лудвиг Максимилиан“. „Разглеждайки данните, става ясно, че те показват нарастващ риск от психоза.“