В отричане ли сме за жените и зависимостта?
Пренебрегването на половината от световното население изисква съгласувани усилия или поне някакво тайно споразумение. Академичното внимание, насочено към женското психично здраве и зависимостта, подчертано от няколко редакторски статии от водещи научни списания през последната година, предполага, че нашето колективно невежество не е случайно. Редакцията на научното списание The Lancet Psychiatry обръща внимание на начина, по който се събира информация в клиничните изпитвания, а именно, че тя е базирана на непропорционално голяма извадка мъже. Жените често са изключени от изследванията на нови лекарства от страх, че тези вещества могат да бъдат особено токсични за жените. Парадоксално, след това по-голям дял от жените съобщават за негативни реакции към тези медикаменти.
В същото време редакционна статия в списанието Addiction отразява същите безпокойства, изказани в Lancet, но отива по-далеч, като предполага, че проблемът е систематичен. Според статията жените са недостатъчно представени на всяко едно ниво от научните изследвания, въпреки че разликите са най-силно изявени във високите йерархични стъпала в изследователската общност. Само 29% от старшите редакторски позиции са заемани от жени.
Половите различия са обичайни във всички области на здравето, включително зависимостта, но не са рутинно включени в събирането на доказателства и в следствие – и в политиките. Например неотдавнашен преглед на проучвания, провеждани две десетилетия и изследващи факторите, свързани с отпадането от лечение, което е значителен проблем за службите, установява, че 48% (от 64 броя) от изследванията не са проучвали връзката между пола и ранното напускане на лечението.
Този проблем се усложнява, когато една жена има проблем едновременно с психичното здраве и със зависимостта, често наричан „двойна диагноза“. Много жени имат повече от един проблем, тъй като употребата на наркотици може да повлияе на психичното им здраве, както и обратното – проблемите с психичното здраве са свързани с употребата на наркотици.
Един пример за това колко малко знаем за тези комбинирани проблеми при жените стана очевиден, когато изследвахме съотношението по пол при хората, които са били приети в болница с диагноза психоза в следствие употребата на канабис. Въпреки че делът на мъжете към жените е 2:1 по отношение на употребата на канабис, това съотношение нараства на 4:1 за приемането в болница заради психоза в следствие употребата на канабис.
Можем само да предполагаме защо има такива различия в болничния прием, възможно е жените да имат някои биологични предпазващи фактори, които намаляват риска от развитие на психоза в следствие употребата на канабис. Или може би се дължат на това, че професионалистите в областта на психичното здраве разглеждат мъжете като по-рискови, когато са психотични и употребяват наркотици – възприемане, което може да доведе до прием в болница вместо до грижа в общността, което е начин за справяне с подобен риск.
Връзката между канабиса и психозите и ролята на пола е само един пример за това какво трябва да подобрим в нашето колективно разбиране. Много от това, което ще доведе до повишаване на познанията, може да бъде направено относително лесно. Както беше подчертано по-рано, подобряването на процеса на събиране и съобщаване на данни, рутинно събирани от жените, ще бъде едно добро начало, а и изисква малко ресурси. Например сега има Система за проследяване на данните от лечението на зависими към наркотици, която предоставя информация за социалните и демографски характеристики на тези, които търсят лечение, употребяваните вещества, вида на полученото лечение и редица мерки, включващи времето за чакане, процента на успешно завършилите и индикаторите за ефективност. Щастливи сме да живеем във времена, в които такава информация е не само публично достъпна, но е и възможно да боравим с нея и да разглеждаме специфичните подгрупи на лекуващите се зависими.
Обаче нивото на детайлите става много по-ниско, когато информацията е разбита по полове. По-ясна картина на характеристиките на жените, които влизат в лечение, може да се придобие чрез щедро финансираните проучвания на резултатите от лечението, които са били проведени в миналото. Те са повлияли на очертаването на различните характеристики на жените, които употребяват наркотици. От гледна точка на здравето – и физическо, и психично – виждаме удивителни различия при половете, с много по-високи нива на хронични здравословни и психически проблеми сред жените, употребяващи наркотици. Това крие една много по-сложна картина на жени, преживели наранявания, свързани с домашно насилие, репродуктивни и сексуални проблеми и лошо психично здраве, водещо до самонаранявания, мисли за самоубийство и опити за самоубийство.
Такива изследвания сега са остарели и както естеството на проблема с наркотиците, така и политиките, отговарящи за него, са се променили значително. В момента лекуващите се от зависимост са по-малко, въпреки че делът на жените си остава почти същият – приблизително една четвърт; по-малко се набляга върху насочването на употребяващи, които извършват престъпления, към програми за лечение, което е фокусирано по-скоро върху мъжете; хората са с много по-разнообразна гама от зависимости към наркотици. Въпреки това, по-скорошни академични проучвания посочват нуждата от разбиране на това как малката, но значима група жени, които влизат за лечение, са различни от представителите на мъжката част.
Скорошно изследване на всекидневния живот на възстановяващите се от хероинова употреба сравнява пътя на жените и мъжете, започващи и спиращи употребата на наркотика. Това, което е от голямо значение, е, че макар и изследователите да твърдят, че полът определя опита на употребяващите наркотици, ние не трябва да правим предположения за отделните хора въз основа на пола им. Изследванията трябва да отчитат множеството различни фактори, които може да са повлияли: например възраст, етнос, социален и икономически статус и сексуална ориентация.
Всичко това е от значение, тъй като изследванията дават информация, необходима за лечението, политиката и предлаганите услуги. Висококачествените изследвания могат да обърнат тенденцията политиките в областта на наркотиците да мълчат по отношение на въпроса с пола, освен в избирателен контекст: например, отнасящ се до бременност. Ефектът от пренебрегването на различията между половете в политиките в областта на наркотиците се изразява в превръщане на мъжете, употребяващи наркотици, в норма, с малко признаване на специфичните потребности на употребяващите жени и мъже или на потенциала на политиките да влияят диференцирано върху жените и мъжете. Освен това, ако в проучванията и политиките се обърне внимание на пола, това ще има значение за начина, по който лечението на зависимостта и психичните заболявания ще бъде организирано и предоставено.
Проучванията трябва да погледнат отвъд условията за лечение, колкото и трудно може да бъде това, и има неотложна нужда от равенство. Парадоксално е, но ако се насочи внимание към жените и зависимостта, това ще подобри отговорите и интервенциите, които можем да предложим на мъжете. Както би потвърдил всеки човек, който се е възстановил от зависимост, докато не признаем, че имаме проблем, не е вероятно да настъпи промяна.
Източник: http://www.psychreg.org/denial-women-addiction/
